Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

В България цари литературен разврат

— Г-н Хайтов, защо 2 години нямаше отчетно събрание на СБП? Това бе едно от главните обвинения към вас на вътрешно-съюзната опозиция?

— Според Устава годишно събрание трябва да се прави по едно събрание. За 3 години мандат, например трябва да има 3 събрания. Не е уточнено кога трябва да се свикват те. През изминалите 5 години ние сме направили 6 събрания. Т.е. имаме дори едно в повече. Тогава какъв е проблемът?

— В петък съобщихте, че Евролевицата иска да ви махне, а лидерът й Александър Томов давал 100 млн. лв. за свалянето ви от председателското кресло?

— В доклада казах, че изглежда има нещо вярно в упорито пълзящия слух, че Евролевицата обещава 100 млн. лв. на писателите, ако нейните активисти дръпнат Съюза към нея. Предположих, че желанието за смяната на ръководството сега е само брънка от този план. Към Евролевицата има група от някакви културни експерти, своеобразен съвет. Той се оглавява от Димитър Яръмов, който по време на първия ми мандат бе избран за председател на Творческия фонд. Аз го залових, че получава наема от дома в Созопол на личния си адрес, вместо на сметката на съюза. От тогава той стана водач на опозицията. Културните експерти към Евролевицата са подписали обръщение за насрочване на извънредно отчетно-изборно събрание. Петко Братанов, който известно време е бил около тези експерти, ми каза, че Александър Томов е обещал 100 млн. лв, ако те успеят да провалят съюза. Повтарям, това е само слух. Може да е казал 50 млн., а може и нищо да не е казал. Възможно е евролевите писатели просто да се фукат.

— Обвиняват ви, че вие еднолично се разпореждате с имотите на съюза.

— Това е чиста манипулация. През 1994 г внесох поправка в нашия Устав, според която с имотите трябва да се разпорежда общото събрание, а не Управителният съвет, защото председателите преди мен бяха продали няколко имота. Бях сигурен, че това ще стане и след като моят мандат свърши. Обаче ме преизбраха. Реших, че имотите не бива да стоят занемарени. Затова реших да поискам пълномощия от Управителния съвет и общото събрание двата имота в Хисаря и Созопол да бъдат достроени. За възстановяването на нашата станция в Созопол са необходими 200 000 долара. Този, който я дострои, за определен период ще има право да я ползва, за да си върне инвестиции. Нашата идея беше през това време базата да се ползва и от писателите. Въобще обаче не се стигна до гласуване на това предложение. На събранието 8 души, които бяха леко пийнали, викаха, репликираха всяко предложение. Създадоха смут и бъркотия. Това беше ударна група, която направи невъзможно да се проведе нормално събранието. По-кротките хора като Валери Петров дори си тръгнаха.

— Къде е имуществото от рестититуирана къща в Смолян?

— То беше оценено от лицензиран оценител. След като домът бе реституиран, го събрахме в складове. Нямаше какво да правим имуществото, освен да го продадем. Това е решение на Управителния съвет. Друг изход нямаше.

— Изчезнали са протоколите от продажбата на картини, които е притежавал съюзът?

— Всички протоколи, направени от специализирана комисия от Съюза на художниците, се пазят. Нито една картина не е продадена тайно. Те бяха 500. Още предишното ръководство бе решило да продава, но искаше и да подаряват. Има още 273 картини. Достатъчно, за да продават тези, които идват след нас.

— Вярно ли е, че китайското културно аташе ви е посъветвало негова сънародничка да стопанисва бившия ресторант на СБП?

— Да. Ресторантът беше свободен и се даваше под ваем. Тогава се яви китайката, която искаше да направи в него китайски ресторант. Тя предложи добра оферта и ние се съгласихме. Оказа се обаче, че никой не влиза в заведението заради голямата конкуренция. И китайката си тръгна. Дойде реституцията и ни изхвърлиха и оттам.

— Упрекват ви, че сте загубили къщата, дарена от писателя Настев на „Шипка“ 6?

— Как няма да я загубим, като имаше реституция! 5 г. се водеха дела, но накрая ни я отнеха.

— Като че ли открай време сте трън в очите на някого?

— Има нещо такова. През 1950 г. бях директор на горското стопанство в Сапарева баня. По-късно то се сля със стопанството на Станкедимитрово, сега Дупница. И аз станах технически ръководител. Имаше там един счетоводител, който беше и околийски кореспондент на „Работническо дело“ в Дупница. Той колеше, той бесеше. И тръгна да обикаля сечищата, за да види дали правилно си върша работата. Аз пък не мълчах, защото той нищо не разбираше. Веднъж отидох на кино с една двуколка и реших да завържа коня в двора на лесничейството, където бяха складовете с фуражи. И там видях, че същият счетоводител краде царевица. На едно съвещание, когато се заяде с мен, разкрих тази история. Вече бях изключен през 1949 г. от партията като враг с партиен билет, по времето, когато Сталин беше още жив. Тръгнаха слухове, че съм бил легионер. Този човек написа дописка в „Работническо дело“, кръстена „Вредителството на един специалист“. Телеграфически ме освободиха от длъжност.

— Сега на кого сте враг?

— На никого. Но съм сред хората, които си въобразяват, че могат да спасят от заличаване и разпускане Съюза на българските писатели. Убеден съм, че той е необходим, защото години наред поколенията са се възпитавали с „Под игото“, „Епопея на забравените“ и разказите на Йовков. Днес такива ценности няма. Сега като продумаш за отечество, те гледат накриво и те псуват на „националист“.

— Кой иска да унищожи българската култура?

— Новата политика на глобализма. Така ще стигнем до духовното закриваме на българите. Като изчезне националната култура — ти си никой.

— Каква е днес ценностната система на българина?

— Да сте чули да се говори за добро, за съчувствие? Дори християнските норми не са вече на мода, те са анахронизъм. Скоро четох в „Демокрация“ как някой се възмущава, че дали на студентите да развият тема от разказа „По жицата“.

— Отразяват ли се тези процеси в съвременната литература?

— Отвсякъде се леят кървища, пишат се само екшъни Някои наши писатели не само подражават на американските, но пишат под чужди имена, за да си осигурят пазар за книгите. Започна литературен разврат — целенасочен и продиктуван от комерсиалните интереси на осиромашелите писатели. Чудят се в кой ъгъл да се заврат, та някой да им обърне внимание. Разпространителите днес не бръснат Йовков, Гогол, дори английските класици. Те се интересуват само от евтина криминална литература. Цялата ни култура се срива. Особено вредна в това отношение е телевизията. Дори аз се хващам, че като почнат на екрана да се колят и дерат, сядам да гледам. За да си отвлека мисълта. Това е страшен опиум. Как да се съпротивлява по-младият човек?

— Докъде ще стигнем?

— До пълното затриване на националното чувство. Вече хората се срамуват от думите България и българщина. Аз гледам внучките си. Те нямат никакво чувство за отечество и дълг. За това е виновно училището. През 1992 г. в програмна реч министър Николай Василев каза, че вече ще възпитаваме учениците като граждани на света. Т.е. повече няма да им казваме „Обичайте България“.

— Вярно ли е, че писатели от Сдружението искат да дойдат при вас?

— Не е изключено. Това е един от начините да се подсили групичката на опозиционерите. И като вземат ръководството в свои ръце, вече няма да има кой да произнесе думите национална литература. Няма да има кой да опонира на тези, които смятат, че Вазов не е велик, че Захари Стоянов трябва да бъде прогонен от училищата, че трябва да забравим за „Шибил“ на Йовков. Ще се направи пълна ревизия на литературната класика.

— Кога ще се проведе отчетно-изборното събрание?

— Не сме уточнявали. До края на месеца Управителният съвет ще реши.

в. „Монитор“ — 2.II.1999 г.