Николай Хайтов
Троянските коне в България (162) (Книга първа)

Затриха нацията

— Г-н Хайтов, как ще прекарате рождения си ден?

— В интимна семейна обстановка, Ще бъдат децата ми с внуците. Имам двама синове — Александър, скулптор и Здравец, архитект. Тук са и двамата, не напират да пътуват по чужбина, консерватори са като мен. И са сурови момчета. Нищо не са ми поискали, не разчитат на мен за къщи и коли. Каквото си изчукат, това е Достойни мъже И една дъщеря в Смолян имам Журналистка е там, бори се с живота. Доволен съм от тях.

— Сбъдна ли се в живота ви предреченото от Ванга?

— С Ванга се видях на 16 февруари 1951 г. Бях в много тежко настроение. Бях разбрал, че в Персенското стопанство, където бях директор, е имало ревизия и са ме начели 3 милиона лева, Понеже бях изключен от партия, такива като мен ги бастардисваха без много церемонии. Опасявах се, че ще ме духнат от Сапарева баня, където току-що бях назначен. Касиерът на горското стопанство, като ме видя така притеснен, ми предложи да ме заведе при Ванга, Да ме облекчи, да ми каже тя страшно ли е или не. Отидохме в Петрич и тя — още като се зададохме, ми казва: „Леле, по ръба за затвора ходиш! Е, колко пари искат да връщаш?“ Аз закръглявам: „Триста хиляди.“ „Не са 300, а 284 хиляди са!“. С един удар ме тупна по главата! Цифра, която само аз знам. Как може тя да има хабер за нещо, което само двама-трима знаеха в Персенк, някъде в Родопите, на кучето под опашката! И така ме спечели, защото отидох със съмнения, все пак съм човек с висше образование. И като почна да ми говори за делото и как ще се спася, и как касиерът ми ще отиде за 10 години, и как главният счетоводител ще се оправдае, макар че той е виновен. Така и стана. Питам я за смърт, болести. „Не се бой, казва тя, над тебе е светло.“ Абе, уж светло, ама от тогава непрекъснато съм в гонитба. Но въпреки това на мен винаги ми е било светло на душата. Защото приемах нещата с фанатизъм — каквото е трябвало да стане, ще стане. И помня, че съм роден под хубава звезда.

— Значи, като не вярвате в Господ и в дявола, вярвате в провидението?

— Провидението е Господът. Пък да ви кажа, и дяволът е Господа. Всичко е програмирано. На баща ми един косъм на лявата вежда върви нагоре, а на дясната — надолу. И понеже не ги режеше, отдалеч можеше да видиш кой идва. Моите също — като не ги подрежа, единият върви нагоре, другият — надолу. Значи и космите нямат свободата да растат, както си щат. Това е провидението всъщност — програмата, заложена в теб, която трасира пътя ти напред.

— Програмирано ли беше Вашето оставане в съюза на писателите? Защо не отидохте с отцепниците в сдружението?

— Радой Ралин започна един преграден огън още на 20 януари 1991 г. Той написа едно изложение от 14 страници и го даде на негови гавази. Те се курдисаха в кафенето на писателите. Подписаха го 85 души. Изкарваше ме легионер, рязъл съм партизански глави, преписал съм „Диви разкази“ и такива работи. Писмото беше до Андрей Луканов, който беше министър-председател, до Отечествения фронт, до всички издателства. Оттогава Ралин пускаше обвинения срещу мен във вестник „Демокрация“, за да ме отклони, да не би да отида в синьото направление. Отровиха около мен атмосферата и аз — какво?, няма да отида да се моля. Щом повярваха, здраве да е. По едно време Стефан Савов искаше да се видим, канеха ме в Демократичната партия. Може би съвсем друго направление щеше да вземе животът ми, но по-хубаво, че не се намърдах в политиката. Като виждам каква каша е, не е за мен.

— Наистина ли мразите исляма?

— Всъщност аз съм защитавал турците — капитан Петко никога не е бил предаван от турци! Те имат добродетели — адамлък, човещина. Могат да бъдат всякакви — и глави могат да режат, и тирани да бъдат. Ама кой ли не може да е. За тиранията всички носим семенце в душата. Включително и най-цивилизованите народи.

— А защо воювате срещу Сорос? Фондацията помогна на мнозина, които заслужаваха, но нямаха средства.

— Помогна наистина. На някои души от елита, които поведоха стадото. Всичко това — добре. Но през 1990 г. в Родопите започва кампания за етническо проучване от специални групи, за да изследват дали са българско племе. И кара-вара, с помощта на Желев, който се притури към тези усилия, ги изкараха, че не са от български произход. Те бяха финансирани от Сорос. В този момент се усъмних във филантропията му. И ето сега на дневен ред са малцинствата. Имаме македонско, помашко, признати официално. И утре — дано не стане! — възможно е за нула време те да се отцепят. И да се осъществи сепаратизъм, който иска да върне България към границите на берлинския конгрес. Сега българите мохамедани в Родопите са повече от българите християни. Стане ли един референдум, Източна Румелия ще бъде отцепена за нула време. Това ме кара да мисля, че Сорос има далекосрочни геополитически цели.

— Така ли си представяте бъдещето?

— Изтръпвам за поколението, което сега се възпитава. Всяка вечер са по 3–4 часа пред телевизията, тази гилотина, която им поднася отрова. Тя е основното бедствие в България. А не икономическата разруха. Тя все някак ще се преодолее. И ако някой се съмнява, че възпитанието на масата може да донесе беди, да вземе пример обира на България. Защо не стана в другите бивши социалистически страни? И там имаше готов апарат да обере държавата. У нас той започна от 1984 г. — с Указ 56 се изтеглиха парите и се внесоха в чужди банки. Една тройка са били отговорни начело с Мирчо Спасов. Как стана обирът? Обявиха със закон Народната банка за самостоятелна. И веднага я обраха. Поне 5000 души участваха в това. Народни представители, банкови чиновници. Един не се обади. Защо, питам. Като гледам годините им, всички са оформени като хора през 50-те години, когато моралът беше партиен. Нямаше крадци и убийци, а верни на партията. Няма срам, няма грях! Ето това поколение, което нямаше чувство за принадлежност към родината, погуби основния идеал — дълга към отечеството. И сега вървим към физическото унищожени на нацията. От специално възпитаното комсомолско поколение. От гладиаторите.