Николай Хайтов
Троянските коне в България (40) (Книга първа)

Обезбългаряването ни е държавна политика

— Напоследък много се говори за религиозните секти, главно за МУН и тем подобни. Смятате ли, че те могат да застрашат българската православна църква? А и не само църквата…

— Те вече я застрашават. Като остане църквата без последователи, какво ще оцелее от тая старовековна институция? — Сградата на Светия синод и дворчето на Патриаршията? И на децата е известно, че ако не бе църквата, народът ни по време на робството да се е попилял като стадо без овчар. Така че целенасочените удари сега срещу църквата, които валят като градушка, не са никак случайни.

— За какво намеквате?

— Не намеквам, а направо ви го казвам: никой не хвърля пари в тоя свят на вятъра за Бог да прости. А сектите хвърлят у нас луди пари; политици подкупват, рушвети наляво-надясно дават и както виждате, одумваме ги, упрекваме ги, пощипваме ги по вестниците от време на време, но никой все още не ги е забранил, въпреки че в държавата откъдето идват, отдавна са им взели мерника.

Пред очите ми са няколко случая, от които имам впечатление, но ще разкажа за единия — за двама млади, на които кумувах. Висшисти са и двамата, съпругата — блестяща като интелект, с хубава работа, живееха си, както се казва, бей-гиби, но завъртяха й ума в една от сектите — „Кришна съзнание“ — и изчезна от дома си. Изостави работата си, детето си, старата си майка и мъжа си. Скапа се цялото семейство, детето още не може да дойде на себе си.

— Не се ли връща майката от време на време?

— От време на време, за да повтаря и у дома си стотици пъти своите молитви — не знам дали в това повторение не е един от начините за обсебване на тези хора. И не разбирам какво е това „Кришна съзнание“, което позволява на изповядващите го да си зарязват децата, без окото им да мигне. Та това дори вълците не го правят!

Все едно: да не разискваме морала, а фактите. Фактите са, че хиляди семейства се разбиват, не стават нито за черква, нито за държава, да не говорим за национално самосъзнание. Всички секти като Кришна, Мун и тем подобни са фанатични до краен предел, обсебват духа изцяло и в него не остава място освен за пророка на сектата и проповядваната от него идея. Всичко друго: дълг, семейство, православие, отечество, България — изчезва. И мисля, че това е в дъното на нещата: духовното обезличаване и омаломощаване на този народ, за да може да прави с него кой каквото си иска.

— Смятате ли, че има някаква връзка между духовната инвазия на сектите и войната в Босна и Херцеговина?

— Нищо не изключвам. У нас вече се осъществява всеобхватна програма за духовното ни нивелиране с помощта на радиото, телевизията, някои от вестниците и особено чрез университетите и училищата. Трескаво се пишат нови учебници, други се внасят — написани и отпечатани в чужбина. Усилено се чистят от историята „следите“ от турско робство (за да не се развива уж у младите национализъм) и т.н. От друга страна, масово се развращава младежта с тая проклета порнография, за която се осигуриха такива явни и тайни „преференции“, че се превърна в истинско бедствие, след като навлезе и в програмата на телевизията. Масово се раздават напоследък безплатни опиати на младежите, за да се въвлекат в наркобизнеса. В същото време родната история в училищата се ликвидира от собственото ни Министерство на образованието.

— Става дума за намаление на часовете, доколкото ми е известно?

— Какво ти намаление — да съкратиш времето за преподаване на българската история от 140 часа на 20? Те просто не са посмели да я зачеркнат съвсем. Но най-знаменателното е, че цялата драматична и дори нагла „операция“ за обезбългаряване на образователната ни система се провежда на държавно равнище, под носа на парламента и правителството и на цялата ни общественост — ако за такава изобщо може да се говори.

— Не смятате ли, че нашата общественост е все пак някаква сила?

— Това, което наричате „общественост“, е така разединено на отделни съперничещи си, анихилиращи се групички и групи и партии, че то не може да даде отпор на всепроникващата проказа на нихилизма. Учебниците се фалшифицират пред очите ни, но да се е разтревожил някой от това? Развалата сред младежта се забелязва на всяка крачка, сектите си плетат паяжината, без да им мигне окото. На всичко отгоре те не паднаха от небето. Зад всяка една от тях, за да проникне в България е застанал някой държавен сановник. (Спомнете си, че на гръмотевичната „екшън“ програма на стадион „В. Левски“ съорганизатор беше Министерството на културата.) Каква бе цената за това съучастие — един Господ знае.

— Интересно защо прокуратурата не се намеси?

— Ако прокуратурата рече да се меси, трябва да предаде на съд цяла България. Би могла да се намеси политически неангажираната част от обществото, но бедата е там, че това т.нар. общество няма отработени, съпротивителни рефлекси както ги има обществеността в Англия. За нула време там след повишаване на градските данъци милиони плъпнаха по улиците и даже желязната Тачър беше стъписана от тоя устрем.

— Тези рефлекси се създават при свободен политически живот

— Така е. Потребно е време, за да придобие народът самозащитните рефлекси, за които говорим. Нужни са още много „вразумяващи“ го удари, докато надвием анархистичната наша славянска природа и заприличаме, хайде да не е като на англичаните, но поне като на гърците, които по основните въпроси на нацията действат като един.

— Срещу какво лично вие бихте излезли да протестирате на улицата?

— Срещу хаоса в тази държава, беззаконието. Срещу престъпността и произвола. Чули сте, надявам се, че през миналата година в Благоевград не е турена в действие нито една криминална присъда. Какво ме топли като гражданин, че Народното събрание го има, че заседава, че не спира да се обзавежда с нови автомобили и кабинети, след като не си е свършило главната работа — да въведе законност в такъв драматичен за Балканите момент, когато пожарът на босненската война ни пари петите.

— Смятате ли, че тази война може да се пренесе у нас?

— Времето е такова, че всичко може. Като гледам нашите външнополитически ходове и вътрешнополитическо поведение…

— Какво по-точно имате предвид?

— Ами дори само това, че се прави от софийския управител съвещание с кметовете, за да се подготви — не къде да е, в Гоцеделчевско — „приемането“ на босненски мюсюлмани-бежанци. В най-закъсалия икономически край на страната. Кой ще ме убеди, че това е чисто хуманен жест?

Склонен съм да вярвам на сегашното правителство, че не се влага в това умисъл, но много силно ме смущава, че съвещанието на областния управител е протекло на закрито и доколкото разбирам, за него се узна едва сега. Хайде, мене ме оставете, но кой ще убеди воюващите сърби и хървати, че не е това вземане страна във войната и още по-важно, че не е практическа стъпка към осъществяването на „ислямски коридор“ от Свиленград до Косово? Знаете какво се случи с т.нар. „помаци“ от Благоевградско, какъв майчин език започнаха да изучават, откакто един бивш министър на образованието призна, че майчиният език на българите мохамедани бил турският.

— Той каза, че вие лъжете, дето сте го писали това в „24 часа“?

— Аз няма да ви уча кой лъже и не лъже, а ще ви попитам: възможно ли е официално да се признае езикът, на който говорят българите мохамедани, за „майчин турски“ език и да се почне неговото изучаване в училищата без благословията на съответния министър на образованието, който и да е той. Ако сметнете, че това драстично покушение срещу българщината в този край е по силите на друг — моля, аз съм готов да помоля за прошка.

— Смятате ли, че ако има план за заселването на мюсюлмани от Босна в Благоевградско и ако той се осъществи, ще пламне у нас вълна на национализъм?

— ВМРО ще скочи. Колкото и странно да звучи, то развява сега знамето на българщината. За останалите краища в България не гарантирам. В това паралитично състояние, в което се намира нашият народ, само една окупация може да го сепне и стресне.

— „Козият рог“ и „Капитан Петко войвода“ бяха желани гости във всеки български дом. Защо не се повтарят днес? Ако не се лъжа, филмовата поредица за Петко войвода е собственост на телевизията?

— Нито „Козият рог“ ще се повтори, нито „Капитан Петко войвода“, защото политическата ни атмосфера е натръпнала с мнителност. Когато се явихме една делегация при бившия министър на образованието да говорим за намаляването часовете по българска история и за фалшифицирането особено на османския народ от тази история, той знаете ли с какъв аргумент се опита да обясни изтеглянето на „Записките по българските въстания“ от програмите за литературно обучение? Защити се с довода, че не трябвало да се разпалва етническото напрежение. Но „Записките“, както и „Под игото“ — другата набелязана за изхвърляне от учебните програми книга — се изучават от 80 години насам. Как стана тъй, че през това време те не разпалиха нито един етнически (между българи и турци) конфликт, за да се опасяваме от тези две знаменити книги, че сега ще го разпалят?

Същото е и с „Петко войвода“. Филмът не е противотурски, това на всички е известно, напротив, той е първият български филм, в който има толкова положителни герои турци, колкото и българи, но нали ще напомнят все пак, че е имало турско робство? Там е опасението. Там е шубето. Затова телевизията не пуша този филм. И още нещо има в „Петко войвода“. Там е възпята дружбата между българи и турци. Вижда се в тоя филм, че турците са били за известно време под защитата на Капитана, че между обикновените турци омразата не е генетично заложена. Ето и това не влиза в далечните сметки на никои уж радетели за етнически мир.

— Какво имате предвид?

— Най-простото: нескритите опити да се разпали сепаратизъм сред родопските българи мохамедани и да се обяви техният език и произход за небългарски. (Жълтушенската „помашка“ партия на Камен Буров.)

— Роят се компромати, мирише на политическа тиня — с това се занимава българският народ вместо с въпросите, от които зависи всъщност негово оцеляване

— Мисля, че и ровенето на компроматите не е случайно. Това е най-сигурното средство да се отвлече вниманието на обществеността от нещата, които не бива много-много да чува, да вижда и обсъжда. В това отношение телевизията гениално си гледа работата. И радиото, и телевизията се наричат „национални“, но те нямат национална програма — промислена, установена, оповестена. Чисто българското участие в тези програми е доста отдавна прежалено в името на голямата стратегическа задача за духовното ни уж европеизиране и американизиране.

Вчера чета изявленията на председателя на унгарските писатели в нашата преса: и там американизацията е в ход както навсякъде по Европа, но унгарският духовен елит не се предава и пази на всяка цена националната си самобитност, защото в съвременния универсализиран свят единственото, което различава един народ от друг е неговата културна самобитност. С това той е интересен за останалия свят. Изчезне ли тази самобитност, разминаваш се в океана и те няма.

— Интересно в този „контекст“, както е обичайно да се казва, какво става с гроба на Левски?

— На 19 февруари т.г. бе закачена специално изработена паметна плоча съгласно решението на Президиума на БАН от 23 април 1986 г. — в памет на това, че „според редица данни“ Апостола е бил погребан в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“. След около седмица обаче плочата се оказа свалена… Никой не можа да разбере дали археолозите се бяха погрижили да го направят, или плочата се е видяла някому ценна. Скулпторът Михаил Бенчев, който изработи плочата, обяви, че този път ще я заръча от камък, за да не блазни мародерите, но все още не е готова.

— По чия инициатива стана поставянето на плочата на 19 февруари?

— На епархийския съвет при църквата „Св. Параскева“ на ул. „Раковски“, която е дъщерна църква на старата „Св. Петка Самарджийска“.

— Имаше ли много посетители?

— Не. Нали тогава нещо се беше много нажежило кой да слага венците пред паметника на Левски, та сметнаха отците, че не бива да се разгласява слагането на плочата, затова нямаше много присъстващи. Но мисля, че и да беше разгласено, малко хора щяха да дойдат. Българинът ходи само когато знае, че правителството и президентството не възразяват, че Църквата е единодушна и т.н. А кога ще се постигне подобно съгласие в „обозримото“, както се казва, бъдеще? Видяхте какво надвикване се подучи при полагане на венците пред паметника?

— Въпреки това мисля, че Левски си остава Левски.

— Моите впечатления са по-различни. Левски е един от основните и най-ярки национални символи, а тези именно символи сега са в процес на усилена преоценка. Ботев мина вече под „ножа“, а за Левски се правят усилия да бъде заместен с човека, който му изяде главата — Димитър Общи. Вземете книжката „Димитър Общи“ от Ив. Станоев и ще видите какво е направлението на „новия прочит“ на Левски. А и без тази брошура нещата са ясни: Левски не успя да кацне върху банкнотата, каквото предложение е имало, а посветените на него и на святото му дело редове в новата история са сведени наполовина от текста в досегашните учебници. Левски е все по-неудобен за теоретиците на „етническото равновесие“, това е истината.

— Интелектуалците са особен вид хора: нормално ли е да се обвързват с политическите сила? Не ви ли се струва, че изкуството отново започва да става партийно, че и по-страшно — многопартийно?

— Изкуството не може да бъде нито партийно, нито многопартийно, то не търпи да бъде приспособявано, то може да е само изкуство. Никой не е успял да изнасили досега изкуството, включително високопросветеният монарх Луи XIV, който по-добре от всички е разбрал неговото значение. Той обаче отлично е познавал способностите за покваряването на писателите, поетите, артистите и драматурзите и го е вършил както никой друг. Давал им е пари, титли, пресищал ги е и ги ликвидирал. Знаел е, че с пълна гуша нито се пее, нито се пише. Така се е обезопасявал от тях. Сегашните властници направиха друго — те обложиха порнокнижнината със същите данъци, както и пълноценната литература, и сметнаха, че са й ударили ножа. Законодателите, които извършиха това, доволно потриват ръце, но дълбоко се лъжат: то ще им се върне тъпкано, както им се и връща. Между другото този разгром никак не е изолиран от глобалните опити за разграждането на България като изкристализирала в продължение на цели тринадесет века духовна структура.

Дори само този факт е достатъчен да се твърди, че в сега упражняваната власт, с незначителни отклонения — няма интелектуалци. Истински интелектуалци никога не биха сринали духовните подпорки на страната.

Другото са приказки. А колкото до властта — един творец, който ще си зареже творчеството за каквото и да било друго, той е просто властогонец, а не творец, не го увенчавайте с прозвището „интелектуалец“.

— Ако прецените, че една добра книга може да види бял свят с помощта на мръсни пари, ще направите ли компромис с изкуството заради изкуството?

— Неточно е да се говори за компромис, ако съдържанието на книгата не се повлиява от това, дали ще е с чисти или с мръсни пари издадена. Компромис е, когато някои ми заплати, за да напиша не онова, в което вярвам.

— Последен въпрос: защо след като веднъж заявявате, че ползата от писането по вестниците е твърде съмнителна, продължавате борбата.

— Публицистите и писателите нямат друг избор освен да пишат, независимо виждат ли се резултати или не. Инак трябва да се мълчи, а мълчанието е (казвал съм го неведнъж) капитулация: биологическа, нравствена и професионална. Това е въпрос на нагласа. Имаше едно лакърдия: „Дишам, следователно съществувам.“ Към себе си бих я приспособил малко по-иначе: „Споря, следователно съществувам!“