Николай Хайтов
Троянските коне в България (129) (Книга първа)

Промени в членския състав

През трите изминали години починаха 30 членове на Съюза, а бяха приети нови 150. Предпочетоха да останат в Сдружението и отпаднаха от нашите списъци 66 души, двама бяха изключени, така че към момента броят на членовете в СБП е общо 503, Възниква въпросът: не сме ли твърде много? Ресурсите на Съюза намаляват, а числото на хората се увеличава. Всички ли новоприети отговарят на изискванията на Устава — да имат не само книги, но и дарба? Разбира се, че не е имало нито в миналото, нито пък ще има в бъдеще пълна гаранция, че покрай даровитите нови членове в Съюза няма да проникнат и хора с по-средни и дори съмнителни дарби. Казвал съм го неведнъж и ще го повторя: все пак това е по-доброто, отколкото да останат вън от Съюза проявените вече таланти. На всичко отгоре нашият Съюз през последните 30 години се беше много сериозно урбанизирал и още по-точно ософиянчил. Около 92% от членовете му живееха в столицата и по правило приемането на кандидатите от провинцията вървеше мудно. Фактът, че почти половината от приетите в Съюза нови членове са от там, говори, че през изтеклите три години беше поправена една въпиюща несправедливост. Въпросът има и друга страна: през последните три години се открои още една от разликите между нашия, традиционен, да го наречем, Съюз и опонентното ни „Сдружение“. Сдруженците провъзгласиха себе си за „елитарни“, а нас — по израза на Любен Дилов — за „озъбена, бездарна паплач“.

Като изключим излишната емоция в тези изблици на ярост, остава голият факт, че нашите опоненти вече не признават за писатели други освен себе си. Не знам колко си вярват, важното е, че те усилено деформират общественото мнение в тази насока с намерение да изместят от литературната арена Ето в такова „разделно време“ ние не можем да си позволим; пренебрегването на нито едно дарование, на нито едно перо и особено на перата и перцата, пръснали в далечните краища на България, където писателската съвест е нужна повече от всякога.

Така попълването на Съюза със 150 нови имена аз смятам за много сериозна стъпка към неговото обновяване. Литературата е в крайна сметка една пирамида. Необходими са големи натрупвания в основата й, за да се помъчат и върхове. За да израсне един Ботев, са потребни поне 10 Пишурки. За да отскочи един Вазов, са нужни барем една дузина Софрониевци. Талантите не могат да се делят на „елитни“ и „обикновени“, всеки талант е елитен поради факта, че е неповторим, т.е. единствен.