Николай Хайтов
Троянските коне в България (171) (Книга първа)

Не мога да простя човешката лакомия

— Честит юбилей! От висотата на 80 години как, смятате — променя ли се светът към по-добро?

— Светът старее и върви неизбежно към упадък. Изчерпват се ресурсите на планетата, разрушава се природата, човечеството затъва в отпадъци, а оварваряването на нравите е факт. Това не предвещава нищо хубаво.

— Кои от човешките слабости не можете да простите?

— Безмерната лакомия на човека, която е в основата на всички злини.

— Кои ca били най-трудните ви години?

— Най-трудните години са сегашните — без държава и закон, в плен на хаоса и разрушението.

— Колко често ви се случваше „да чупите с глава стъклото“, за да успявате?

— Цял живот съм си удрял главата в стената и няма край.

— Случва ли ви се да правите компромиси?

— Ако ви каже някой, че не прави компромиси — не вярвайте. Цялата работа е в мярката.

— Успя ли да ви накърни хорската завист?

— Хорската завист преследва всеки. Създала ми е много мъчнотии, но не ме е нито спряла, нито увредила.

— За какво благодарите на Съдбата?

— Благодаря на Съдбата, че ме е дарила със здраве — и мене, и близките ми.

— Смятате ли, че сте пропуснал нещо в живота?

— Пропуснах, пропилях много време за глупави неща.

— Какво в себе си не можете да победите?

— Нищо от това, което природата е вложила в мене като характер, като генетичен код.

— Много мъдрост има във вашите книги. Кои според вас са най-важните неща в живота?

— Най-важното нещо е да запазиш уважението към себе си, за да постигнеш вътрешно равновесие.

— За какво ще се отнася новата ви книга — „През сито и решето“?

— За живота ми и неговата равносметка.

— С коя мисъл заспивате най-често?

— Благодари на Бога, че виждаш, чуваш и можеш да се радваш на белия Божи свят.