Николай Хайтов
Троянските коне в България (66) (Книга първа)

Към противодействие на отродителната вихрушка

— Г-н Хайтов, кризата — икономическа, политическа, морална и духовна — се превърна в криза и на личността, застрашаваща оцеляването на нацията и съхранението на нейната духовност. Какво трябва да се направи според Вас за опазване на българския национален дух, каква е ролята тук на литературата, изкуството и културата?

— Всеизвестно е, че съзнанието е критическият фактор, а не кесията (стопанската мощ или немощ). Няма народ да е изчерпан от сиромашия, но от простотия — може. Искам да кажа, че писмеността е двигател на всички култури, на онази характерна за всеки народ духовност, която го прави различен от другите, единствен и неповторим и главно на тази духовност, самобитност се гради и съзнанието за народностната принадлежност, родолюбието (патриотизма, национализма).

Главната беда в настоящия момент е в размиването на традиционната култура с „вносна“, което много бързо подронва (ерозира) и омаломощава националното ни съзнание. Родното училище и особено телевизията са в момента гигантската, онази претопителна за българщината машина, която застрашава духовното ни битие. Най-силен удар търпи в момента езикът: масово се подменят българските фирми и надписи с чужди в цялата страна и не само в търговската мрежа! Не мисля, че някой има сметка да ни сече главите: трябва да има народ, за да пие кока-кола и да поглъща вносните банани, но силни ръце са вече посегнали да ни изтръгнат езика.

Изводът е, че трябва с всички сили да браним езика и културата си и да противодействаме на сегашната отровителна вихрушка, която продухва цялата страна. Опитите да се цепи и затрива Съюзът на писателите е също ход на отродителната политика, защото това е една от последните и най-твърдите ни духовни крепости.

— За сравнително кратко време — по-малко от половин година — сегашното ръководство на СБП прави сигурна и вярна крачка към измъкването на съюза от кризата и за защита на националната художествена словесност — класическа и съвременна, на българския писател. В навечерието на 24 май каква е перспективата, каква е Вашата оценка за бъдещето на родната литература: песимистична или оптимистична?

— На опитите да се разграбва съюзното имущество е сложен край. Преминаха и засилените апетити за неговото превземане или разцепване и дирижираните, от „Отворено общество“ чрез Р. Ралин, опити да се сложи кръст на съвременната литература, за да останат от нея само лютите му чушки.

Днеска-утре се възстановява и вестникът на СБИ под ново име „Български писател“. Засилват се и материалните му ресурси, до десетина дена ще внасяме и Закона за защита на българския език. Подготвяме издаването на учебно-помощна литература и учебници, и всичко това е в отпор опитите да бъде културата ни подменена с вносната „попкултура“, с криминалната и порнокнижнината.

— Сред най-хубавото в творчеството Ви са и Вашите произведения за деца и юноши, част от които са събрани в книгите: „Разкази с опашки“, „Желязната гора“ и „Ламята“. Имат ли, според Вас, бъдеще изкуството и литературата за малките българчета в сегашните тежки времена?

— Истината е, че духовният градеж започва от децата, от темела, а не от покрива. И в тоя смисъл литературата за деца е от неоценимо значение за оцеляването ни. В детските книги е всъщност маята на българщината. Без тази мая тестото, което се опитваме да месим, никога няма да се превърне в хляб.

— Ако разрешите — два лични въпроса. Сега непрекъснато сте зает с проблемите на Съюза като негов председател и възпрепятстван постоянно да общуване с природата, сънувате ли гласове на родопски гайди и чинове, дъх на треви и земя? Ако днес застане пред Вас капитан Петко войвода, какво ще му кажете?

— Нищо не сънувам. Имам чувството, че карам втора военна служба. Ако можеше капитан Петко войвода да възкръсне, щях да му кажа, че турчевците сега са се много наплодили и че той е имал късмет овреме да си отиде.

— Идва най-красивият и най-българският празник — празникът на българския дух, 24 май. Какво е Вашето лично послание като писател, какъв е Вашият хабер към читателите Ви?

— Моето послание по случай празника е в книгата „Време за разхвърляне на камъни“, която се надявам да излезе до края на месеца.

— Благодаря Ви, господин Хайтов, от мое име и от името на читателите на вестника.