Николай Хайтов
Троянските коне в България (75) (Книга първа)

„Чрез свободните съчинения най-добре се развиват литературните дарби у учениците“

— Кога сте публикували първата си творба?

— През 1957 година книгата с очерци и разкази „Съперници“.

— Кой е любимият герой от Вашето детство?

— Бойчо Огнянов, героя от „Под игото“.

— Кои от Вашите книги са Ви любими? Има ли някоя детска сред тях?

— „Шумки от габър“, „Диви разкази“, „Бодливата роза“, „Разкази с опашки“ (детска) и особено триптиха „Кучета, лодка в гората, пътеки“. Това са книгите, които все още не са ми отмилели.

— Критиката смята, че „Диви разкази“ е книгата на Вашия живот. Съгласни ли сте с такава оценка и какво бихте казали за написването й?

— Не възразявам, че с „Диви разкази“ моето име най-силно прошумя. Те изтърпяха най-много издания — 14 на български и 29 — на чужди езици, донесоха ми най-много слава, но въпреки това, мисля, че най-тънките струни в моето творчество се намират в „Шумки от габър“. Лошото на тази книга е, че тя е за по-ограничен кръг от читатели с по-специална естетическа култура. „Диви разкази“ написах за шест месеца, след като сюжетите бяха отлежавали в дневниците ми с месеци и години.

— Един от най-хубавите български филми са направени по Вашите „Диви разкази“. Какво е онова, което привлече режисьорите във Вашите съвсем къси разкази?

— По „Диви разкази“ са направени 7 игрални филми. Онова, което мисля, че привлече режисьорите към тях е сгъстеното действие и драматизъм, който съдържат. Един от режисьорите ми каза в рамките на шегата, че всеки разказ е като ония кубчета от унгарска рибена супа — сантиметър и половина на сантиметър, които разтворени в една тенджера вряла вода се превръщат в една рибена супа. Това му бяха думите и мисля, че в тях има навярно някаква истина.

— Как изглежда Вашия работен ден на писател и на общественик?

— В 8 часа сутрешното кафе, и ако ще пиша — почвам. Ако ще отида на работа — в 9 часа заранта галиматията започва. Настане ли 7 часа вечерта — най-удобно се усещам у дома си.

— На страниците на вестник „Другарче“ децата често се любуват на Вашите творби. Там те правят и своите първи литературни стъпки. С какъв съвет бихте се обърнали към тях?

— Най-добре се развиват литературните дарби у учениците, които ги имат чрез свободните или „тематични“ съчинения. Това най-силно развива фантазията. Но редом със съчиняването трябва да върви четенето, и то на книгите на родните класици.

— Какво ново подготвяте?

— Книга за живота и страданията на Левски.