Николай Хайтов
Троянските коне в България (81) (Книга първа)

Проблясъци на разум

— Господин Хайтов, в разговора, които поместихме с Вас преди повече от година, Вие развихте мисълта, че най-голямата треска, която тресе нашето общество, е опартизаняването. Настъпиха ли някакви изменения във Вашето схващане? Коя е сега треската, която ни тресе?

— Опартизаняването няма изгледи да спре. Това е природата на т.нар. Партийна вихрушка, съставена в по-голямата си част от хора нападателни, безскрупулни, честолюбиви и с големи ламтежи. Треската ще ни тресе, и все пак, надявам се, че няма температурата да е по-висока от ланската. Съзират се и проблясъци на разум.

— През изтеклата 1994-а г. се навършиха сто и петдесет години от рождението на Вашия герой Капитан Петко войвода. Какви мисли поражда у вас тази годишнина? Има ли нужда от второ раждане на легендарния родопски и срещу кого би повел четата си днес и утре? И какво знаме би развял?

— Едно е сигурно че ако да бе жив Петко войвода, сега не би развял знаме срещу Русия, независимо какво става или не става там. Животът на Петко показа, че Отечеството върви напред само когато има кой да пожертва нещо за него от себе си.

— Как виждате ролята и мястото на българския писател днес? А на Съюза на българските писатели? Имате ли обяснение защо ударът на новия преход се стовари с най-голяма сила върху българската книга и върху българския писател? Нима и тук трябва да търсим нечии чужди интереси?

— Никога българският писател не е бил изправен пред по-големи отговорности, отколкото в днешно време, когато бушува един разюздан претопителен нацията процес, скрит под маската на космополитизма. Съюзът на българските писатели остана единствената все още неразцепена институция и мисля, че тя ще бъде в близките години стожер на опустошителната народна култура и на обявения за изтребление български език. Няма друг кой. Другите се поддадоха и предадоха.

— Какви са последните тенденции — забелязва ли се някакво възраждане, макар и плахо на интереса към българската литература и творенията на съвременния български писател? Каква политика в това отношение води държавата и обществото ни?

— Със сигурност вече се усеща един поврат към сериозната и специално към българската литература. Нека да е и носталгия. Вносният псевдолитературен буламач започна да засяда в гърлата на сериозните читатели, както и вносните лимонадени филми. Мисля, че на мнозина читатели скоро ще започне да им се повръща, като гледам каква комерсиализация се разиграва по сергиите, какви задници по кориците лъщят.

— За Вас лично — кои са опорите Ви вие Вашата писателска работа днес? Боите ли се за българския език, литература и култура?

— Опорите в моята писателска работа са винаги едни и същи: възхищение от героичното, тревога за човека, за България, за нейната осакатена природа и нейната преследвана от чуждопоклонниците традиционна култура. Воля за борба с тези размиващи ни влияния и застаналите зад тях враждебни сили.

— Отдавна не сте идвали в Добруджа. Какво бихте казали при едни нови срещи с добруджанци?

— За Добруджа, за идване там може да говорим, на пролет, когато пътуването стане по-приятно, ако е живот и здраве, разбира се. А до тогава ще мислим един за друг. Засега нека да си пожелаем честита Нова година!