Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Ако признаваме „малцинствата“ по религиозен признак, на Земята ще възникнат хиляди нови държави

Не случайно Франция, Белгия и Турция се държат много предпазливо към конвенцията, която ние ще гласуваме в парламента.

За някои може би е малко изненадващо, че Съюзът на българските писатели се ангажира с обръщение към президента, премиера и председателя на НС по повод предстоящото гласуване в парламента на конвенцията за малцинствата. На пръв поглед това не е свързано с литературата.

Според мен обаче, то е безусловно свързано с оцеляването или поне със сигурността на нацията. А, това е достатъчен повод за тревога за всички българи.

Моите страхове са, че малцинствения статут дава възможности за самоопределение, за автономия, горе-долу какъвто е случаят сега в Косово.

Ако подобна „процедура“ започне и у нас, това би означавало, на практика пълна ревизия на всички граници на Балканите, нови крамоли, съперничества, нови погроми и войни. Няма държава на Балканите, без малцинствени проблеми. Не случайно държави като Франция, Белгия и Турция се държат много предпазливо към Конвенция за малцинствата, която ние се каним да гласуваме в Парламента.

Но Франция дори да допусне грешка с една необмислена ратификация, тя като силна държава може да поправи нещата. Докато при нас подписването на конвенцията без необходимите обезопасителни уговорки означава сами да пъхнем главата в примката, без някакви изгледи сами да я отмахнем от врата, ако някой рече да я подръпне.

А конвенцията влиза в парламента, дето се вика до дни. Много обезпокоително е също и че все по-често се включва числото на малцинствените групи у нас и т.н. „помаци“, както от някое време се назовават родопските българи мохамедани. През 1993 година писах в часовите вестници по този въпрос, след новината за основаването на „помашка партия“ на Камен Буров в Жълтуша.

С основаването на тази Партия всъщност, която така и не успя да се развие, продължиха кампанийните опити за определянето на среднородопските българи-мохамедани като малцинствена група. Ръководеше ги тогавашния президентски съветник по етническите въпроси Михаил Иванов. Тогава пред очите ни се разигра един чисто политически театър, един безцеремонен опит на професионални дестабилизатои да откъснат от българската народностна общност най-коренното население в този край — българите-мохамедани. Това беше 1993 година, но никой не обърна внимание на предупреждението и ето сега, сблъскваме се отново с въпросът с т.н. „помашко малцинство“. И никой не желае да си припомни, че самия Велик Везир Митхад паша обяснява във френския вестник „Ла ревю Сиантифик дьо ла Франс е дьо Л’етранже“ от 8 юни 1878 година, че „помаците са българи-мохамедани, наследници на потурчените българи“.

При последното преброяване у нас 143 000 среднородопски българи мохамедани обявиха, че майчиният им език е български, т.е., че са българи.

Какво по-точно доказателство е необходимо, че те са неотделима част от българската нация, от България, и че всичко друго, което се върши от тяхно име и тяхна сметка е една жестока спекулация?

Може би някой ще каже, какво толкова голямо значение имат тези 143 000, нека дори да са 200 000 заедно с тези, които не са се обявили за българи, ако една такава микромалцинствена група се обяви за автономна? Откъсването на тази малцинствена група е опасно като прецедент и повод за „сепарирането“ на България на няколко още части, което би означавало нашия край.

Освен това отечеството на българите мохамедани са Родопите, а в Родопите се намират две трети от най-ценните запаси от иглолистна дървесина в страната, може би най-голямото природно богатство на България. Ако сложим в сметката и че три-четвърти от извършеното през последните 40 години строителство е съсредоточено в Родопите — каскадите „Антон Иванов“, Доспат и пр., с огромните им водоеми, нужни за напояването на Тракийското поле, бихте могли да си представите какво би станало, ако държавата ни загуби контрол върху всичко това. Оставям настрана стратегическото значение на Родопите за отбраната на страната; стената на един само от язовирите да бъде взривена, половината Южна България ще бъде буквално удавена за по-малко от час и половина. Да не мислим за евентуалната следваща стъпка на една автономна помашка минирепублика, която би могла да се присъедини, ако поиска, към която си ще друга държава, на което някой, най-малко ние, обезоръжените българи — бихме могли да се противопоставим.

Но нека да видим, има ли някакво отношение верската принадлежност на живущите в Турция етнически елементи или групи? Никакво. Те са си турски граждани по конституцията, без разлика на кой бог се кланят. И никому не е идвало на ум, не само в Турция, но и във всички държави по света религиозният признак да се превръща в „малцинствен“. Няма толкова луди хора по света, защото върху отеснялата ни планета тогава трябва да възникнат хиляди нови държави.

Ето защо не мога да повярвам, че може да се стигне до лекомислено решаване на този проблем. Да бъдат помаците признати от българския парламент за небългарска малцинствена група. Подобно харакири би означавало началото на края на държавата и нацията ни. Нямам никакво колебание по този въпрос.

2.Х.1998 г.