Николай Хайтов
Троянските коне в България (5) (Книга първа)

Изказване

Драги колеги,

Напълно споделям призива на Инициативния комитет за организирането на независим съюз на лесовъдите в България — или още по-точно — за възстановяване на закритото преди 45 години дружество на лесовъдите. Напълно споделям и казаното в доклада на колегата Сираков.

Събрали сме се тук, в тая зала, не по заповед, по принуда или по нареждане. Събрала ни е тревогата за българската гора. След десетилетия на принудително мълчание, откровено да обсъдим настоящето и бъдещето на родното лесовъдство, на гората и тежките проблеми на горското ни стопанство в един момент, когато облаците над него стават все по-тъмни, а перспективите — мрачни.

Наистина проблемите са тежки, след като зрелите ни насаждения са почти изрязани. След като няколко десетилетия милиони кубически метри дървесина бе изсечена над прираста. Една трета от иглолистните гори у нас са болни. Съхнат и са реално застрашени от изчезване в близките 90 години.

Всички знаете, че лесовъдството в нашите гори от години е крайно занемарено. Дърветата рядко се маркират. Сметка не се държи. Лесоустройствените планове са фикция, слабо се съобразяваме с тях. Да не говорим за спекулативните способи при тяхното съставяне с цел да узаконят „високите добиви“. Една остаряла техника мачка подраста и съкращава живота на гората. Пътища няма.

Амортизирането на комерсиалните фирмени похвати в стопанисването на горите води до прогресивно разстройване на насажденията с необратими, фатални за тях последици. В момента ние сечем не по-добре от търговците през трийсетте години. На всичко отгоре в настъпилото държавно безначалие и безвластие горската контрабанда придоби нечути и невиждани досега размери. Не става дума за традиционната в миналото контрабанда с мулета и магарета, а за тази, която се прави с камиони и вагони. Механизираната. Настъпилите в последно време демократични промени ни свариха без горска охрана. Въоръжената охрана на гората, както е известно, бе на практика разпусната. Проверителните пунктове — закрити. Законът за горите със символичните си наказания никого вече не стряска. Анархията е в ход, заражда се и спекулата с дървени материали — също. Само че за всичко това никой дума не продумва, защото горите са далеч от хората, а хората забравиха при другите си грижи, че има гори и че от тези гори зависи тяхното бъдеще.

В каква степен горите са забравени, може да се направи заключение от факта, че досега във всички публикувани в печата екологически обзори тревога за гората не се забелязва. Във фокуса на вниманието са отделни заводи, отделни реки, отделни мъгли, но тревога за гората няма.

Да не говорим за организационното и кадровото състояние в горското ведомство, което беше досега един безпомощен придатък на Комитета за планиране, а след това на всемогъщото Министерството на икономиката. Разтърсено, разнищено от 16-ти реорганизации от 1946 г. насам, горското ведомство е в агония. Тази агония се удължава от несигурните му структури, които продължават да бъдат в „движение“. Тъкмо се измъкна от „шапката“ на Министерството на земеделието, стана комитет, сега отново се говори за закриване на този комитет, вместо да се въздигне в ранг на министерство, както му приляга и както обстоятелствата и интересите на горското ни дело го налагат.

Защо?

Очевидно има още хора, които не желаят лесовъдите да свирят „първа цигулка“ в многогласния държавен оркестър. Но това е опасно. Това би могло да бъде фатално в едно време, когато нуждата на държавата от суровини за износ застрашително нарастват, а „зеленото злато“ е почти единственият все още непресъхнал източник за попълване на изчерпаните валутни резерви.

На всичко отгоре дърводобивът от Коми върви към ликвидация. Вносът на целулоза е в задънена улица и очите на търговци и потребители отново се обръщат към остатъците от зрелите и незрелите горски запаси. Ще може ли Комитетът по горите — ако остане Комитет — да опази горите от разпалването на нови апетити: Да опази стратегическите интереси на българската земя, да предотврати новите комерсиални сечи? Та председателят му даже не е член на Министерския съвет: той за съжаление само през ключалката на високата порта може да гледа кой какво крои на родната люто ранена гора.

Имам и едно предложение във връзка с този вакуум в горското ведомство; новосъздаденият съюз на българските лесовъди да създаде свои печатен орган — най-добре вестник. Нашето главно оръжие в борбата, която ни очаква при отстояване интересите на българската гора е словото. Не си правете илюзии, че може ефективно да се води борба по друг начин. Досега бяхме нищо, а отсега ще бъдем нула, макар и съюзени, ако истините, които има да споделим с обществото си ги приказваме само между нас.

Голяма част от целулозата, която лесовъдите произвеждат усилено се използва за търговия, и за спекула, и дори за порнография — нека да употребим, макар и малка част от нея за интересите на българската гора.

Много още можем да си кажем, много нещо да изплачем, но нека да свърша. В тежките времена, които очакват българската гора, колкото и да се оглеждам, не мога да видя по-голям гарант за нейната цялост от един независим съюз на българските лесовъди. Никой друг, никоя държавна или обществена институция не би могла да отстоява по-успешно интересите на гората и горското ни стопанство от този независим съюз на българските лесовъди.

Нека да го укрепим и усилим, преди да е настъпил решителният час, за да посрещнем този час обединени, сплотени от благородната идея за спасяването на българската гора.