Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Фарисейщините на Марко Тодоров

Мисля, че това е най-точното название на писаното от бившия министър на образованието във в. „168 часа“ от 19 март т.г., с което същият се е опитал да ме изобличи в лъжи, а себе си да обрисува като ангел. Да започнем с опита му да оневини себе си в цялата тази история. Вярно е казаното от М.Т., че проекти за реформиране на образованието ни са „разработвани при четири правителства“ и затова те не са нито на Световната банка, нито на Марко Тодоров. Така е, но той е човекът, който даде пълен ход на процедурите по установяване на диктат върху образованието ни. При това, без обществеността ни да е достатъчно запозната нито с меморандума на Световната банка, нито с проектите за реформите за образованието ни. Сегашните усуквания на М.Т. за „широко обсъждане“ на „всички виждания на МНО“ и пр. не са дори лъжи като лъжи, а жалки опити за хвърляне прах в очите.

Това, че Тодоров представил проектите си на парламентарната комисия, все още не означава „широко обсъждане“. Там (в парламентарната комисия) просветното ведомство си бе осигурило подкрепата на ДПС и обслужващите го политически формации, но и това „лоби“ се оказа недостатъчно крепко, за да се прокарат „проектите“ анблок и „стартираха“ само някои елементи.

Преждевременното разпущане на парламента изправи Марко-Тодоровата реформа пред ново изпитание — в това е болката на бившия министър. Оттам и невъздържаната му истерия.

Твърдението на бившия министър, че меморандумът на Световната банка е наистина „чуждо произведение“, но затова пък проектите са си „наши“ е чиста фарисейщина. Могат ли те да се смятат за „наши“, след като според собственото (на М. Тодоров) признание са били „разработени с помощта на наши и чужди експерти, финансирани от «японското дарение»“? В най-добрия случай те са съвместни. Мъчи се М.Т. да ни убеждава в статията си в „168 часа“, че в проекта, изработен с помощта на „японското дарение“, „проблемите са чисто технически и не става въпрос за учебното съдържание“. Но да обясни тогава моят опонент какво означава заложеното в проекта изискване „Новите учебници да бъдат подбирани от предложените от издателите чрез конкурс, приемлив за банката“? (Цитатът е от приложение — проект 8 към меморандума на Световната банка). Не се ли най-добре материализира „учебното съдържание“ в учебниците и може ли да се таксуват те само като „техническа“ подробност? Един министър на образованието, макар и бивш, би трябвало да е малко по-наясно по този толкова ясен дори за първолачетата въпрос.

Друг е проблемът, кой от министрите на образованието и защо се е разпоредил „японското дарение“ да се пропилява за финансиране на чужди експерти, за да работят по „наши“ проекти, та макар да са те в „рамките на програмата за развитие на човешките ресурси“. И какво общо има тази програма с разработването на проекти за реформиране на образованието ни по терковете на Световната банка? Половин милион долара са платени на чужди експерти да поработят у нас, а наши — да се поразходят аз Европа, Канада и пр. Вината на М. Тодоров за това тепърва ще трябва да се уточнява и да се търси от него отговорност, когато рано или късно, му дойде времето.

Марко Тодоров неведнъж е изразявал своето категорично становище, че условията на Световната банка за участието й в реформирането на образованието ни са „абсолютно приемливи“, но все пропуша да назове тези условия. Е-е, добре, аз ще назова още веднъж изискванията, които съдържат те, а именно: постановленията на Министерския съвет, свързани с реформирането на образованието ни, да бъдат „удовлетворителни за банката“; назначаването на управленски персонал ще бъде предмет на съгласуване с банката; ще „включва“ чуждестранни членове и консултанти; за новите учебници ще има „конкурс, приемлив за банката“; „критериите, насоките и процедурите за отпускане на средства“ от фондовете за висшето образование и изследователската дейност „ще бъдат тези на банката“ и т.н., и т.н. Цитатите са не само от „чуждото произведение“ — меморандума, а и от „нашите“ проекти!

Когато един министър на суверенна държава таксува цитираните условия за „абсолютно приемливи“ и дори благодари на тях (на Световната банка), той се опозорява не само лично, но унижава и народа, и държавата, които представлява. Такъв министър е бедствие и за народа, и за държавата.

По повод на моето питане към новия парламент ще допусне ли общинско-училищната автономия Тодоров твърди, че нямало „такива текстове в законопроекта“. Той е комай забравил какво е написано в параграф 4, член 10 от проектозакона. Прочетете ги, г-н Тодоров, и отново ще си поговорим. Не бързайте и не си изпущайте нервите, ще ви потрябват. Начинът, по който сте ги изтървали в своя „отговор“ на интервюто ми, говори само за едно, че аз съм наистина улучил горчивата истина в текстовете, посветени на стъкмената от вас по чужда свирка училищна автономия.

в. „168 часа“ — 27.III. — 2.IV.1995 г.