Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Опит за разжалвани на Левски чрез Димитър Общи

Станоев е написал цели 6 1/2 стр., за да обори уж моята позиция, но нито дума не е изтървал по най-важното, по оспорваните от мене обвинения към Левски, че собствените му грешки са го довели до бесилото, а не обирът на хазната в Арабаконак.

Избегнал е също втория основен въпрос — за вината на Общи за провала на обира в Арабаконак и оттам и провала на комитетските хора, на организацията и на Левски.

Страхливостта на Общи е доказана от негови съвременници като Христо Ив. Големия (Виж спомените на същия, изд. на НСОФ 1984 г., с. 80) Виж и „Миналото“ на Ст. Заимов, изд. 1884 г., с. 176 и следващите. Виж и анкетата на д-р Парашкев Стоянов — разпита на Дим. Пъшков, който разказва как Общи изплашен извикал, когато се озовал пред бесилката „а-ах излъгаха ме“ и т.н.

Мога да изброя още десетина автори и книги, свидетелстващи за страхливостта на Общи, но нито един, който да удостоверява неговото „юначество“.

Единственият му бабаитлък е, че гръмнал издалече с пушката си един невъоръжен духовник и го убил. Стада дума за Ловчанския владишки наместник — Дякон Паисий. Станоев просто не обръща внимание на литературата, свързана с Общи, оттам и склонността му към общи приказки и преувеличения. Той е озаглавил статията си „Гарибалдецът“, за да подчертае основното предимство на Общи, без да се съобрази с доказания от проф. Д. Панчовски факт (в книгата му „Последните дни на Левски“), че Димитър Косовски няма нищо общо с Италианската революция начело с Гарибалди от 1859–60 година, а е участвал като наемник в Корпуса на независимото кралство Италия във войната му срещу австрийците през лятото на 1866 година (виж цит. съч. стр. 24).

Селцето, където Общи е заловен, в моя ръкопис на статията ми за в. „168 часа“ е „Чериково“, а не „Черниково“ (грешката е вероятно в коректора).

Годината на обесването не е, разбира се, 1872; след като в същата биографична бележка датата на обира е 21 окт. 1872 година. Това си е чисто техническа грешка и напразно се удивлява Станоев как може Хайтов да не знае кога са обесени Общи и Левски.

Даскал Иван Фурнаджиев не е роден от „помашкото село Сопот“ (Ловчанско), както Станоев твърди, а както изрично самият той си е казал пред следствието на 26 октомври — в Сопот, Пловдивска околия (Виж „Левски пред тур. съд“, с. 78).

Абсолютно недоразумение е, че разкритията на Даскал Иван били единственото чисто предателство в цялата тази история. Известно е, че не Даскал Иван споменава пръв името на Общи, а Тодор Кръстев Бръмбара. И второ: Даскал Иван прави усилия да спаси Общи (а не да го предаде). Това се вижда от показанията на Петко Милев на 4.I.1873 г., където четем: „Два часа преди съмване дойде Даскал Иван (при Общи) и му каза: «Пристигнал пашата. Махай се оттук, иначе ще те заловят».“ (Виж цит. си., с. 229). Съвсем ясно е, че Даскал Иван не е искал залавянето на Общи.

Изглежда, че Станоев не е чел „В. Левски и неговите сподвижници пред турския съд“, т.е. следствените протоколи, които са най-надеждната опора за ориентиране в „делото Общи“? Ако знае за съществуването на такава книга, защо се позовава на мемоари и легенди за неща, които са твърде точно установени в тези протоколи.

Че Общи е заловен без никакво съпротивление, това е така добре известно в историческата мемоарна и пр. литература, че не заслужава изобщо да се спирам на този въпрос и на отправените ми от Станоев упреци, че съм искал да бъде Общи заловен по мой сценарий „ала Петко войвода“.

Левски се клейми, точно както някога бе станал прицел на клеветите на съдружието Хитов-Общи. Имам чувството, че са се появили наследници на тези двама най-върли клеветници на Дякона. И отново се връщам на мисълта: частна инициатива ли са тези опити да бъде Левски разжалван, или е нещо повече?

в. „168 часа“, бр. 13 — 4.IV.1994 г.