Николай Хайтов
Троянските коне в България (164) (Книга първа)

Стига ми признанието на читателите

— През лятото сте били в родното си село, стават ли там някакви промени, как живее родопският селски народ?

— Моето родно село Яврово вече се е стопило. Шават още трийсетина старци, стотина кози, една крава няма, един кон, един човек от града не се завърна да сее и оре. При две хиляди декара обработваема площ сеят се около стотина декара леща, картофи — и това е. Дете от 32 години насам не се е раждало, но лошото е, че в същото положение са всичките съседни, големи навремето села като Добралък, Лилково, Ситово, Добростан и много други. Всяко едно от тези села даваше по една рота новобранци. Земята в моето село още не е раздадена, но не я и искат — страхуват се от бъдещото данъчно облагане, което се е превърнало в кошмар. Единствената промяна, която наблюдавам, е запасяването с ковчези и предварително изкопаване на гробове, защото подледената земя през зимата мъчно се рови, а и трудно се намират по-млади хора да занесат мъртвеца.

— Тъжна картини.

— Не е за приказване. Но и в полско село да отидеш — и там няма деца. В Белоградчишка община — на другия край на България — има 52 села и само две от тях са с училище. Това означава, че селска България на практика я няма. Няма прилив на хора от града към селото, както се очакваше.

— Смятате ли, че демокрацията е виновна за това?

— Ако беше демокрацията, и в Чехия щеше да е същото, както е у нас, ама не е. Знаете, че там кооперативните стопанства бяха заменени с кооперации, а в частни ферми се превърнаха само земите над 500 декара. Нашият злощастен Закон за земята — най-вредният навярно в историята ни, надроби обработваемите площи на милион парчета от по 2–3 декара и осуети за вечни времена механизираната обработка. Върна се мотичното земеделие от феодализма, много по-скъпо струват произведените продукти и затова на собствените си пазари ние, българите, купуваме вносни домати, грозде, картофи и лук. Това е катастрофа. Война да ни беше прегазила, нямаше да се случи подобна разсипия. А земята е комай единственото ни природно богатство. На какво друго да надържаме, за да скочи производството? На съсипаната и разграбена индустрия или на отровеното море? Никога не бих повярвал, че има демокрация у нас, докато не привикат на съд създателите на престъпния Закон за земята, който обрече страната ни на вечна мизерия.

— Кого да съдим, като беше приет от Народното събрание?

— Приет под чужда диктовка. Сляпа диктовка, защото, като ни обрича на бедност, няма как да си върнем бордовете на международните лихвари, които ни го наложиха. Всичко това, дето са ни съветвали европейци и американци, ще се окаже бошлаф, освен ако някоя от великите сили не си е наумила да очисти земята ни от българи. Имам предвид страхотната смъртност и още по-ужасяващото намаление на раждаемостта. През осемдесетте години в България са се раждали около 140 000 деца, а миналата година — 62 000. Сметнете за колко време ще изчезнат и тези, дето са в Балкана, и онези — в полето, и най-сетне — безработната пролетарска маса в града.

— И все пак не казахте какво мислите за днешната наша демокрация, за изборите.

— Вие сериозно ли вярвате, че от изборите зависи кой ще управлява България? Не знаете ли, че същинските управници на „тази страна“ не зависят нито от тези, нито следващите, нито от предишните избори. България се управлява още от 1991 година насам от силите, които разединиха Югославия и опепелиха Сърбия. Международният валутен фонд, ЕС и пр. са видимите инструменти на това управление. Та ние един престъпник самички не можем да обесим, защото не разрешава ЕС. А кого от идеалните банкови крадци сме пъхнали в затвора, кой може да тегли черта сега у нас между мафия и управление?

— Вие самият как преживявате в тази стресова обстановка?

— Аз се задоволявам с малко — филмите ми от време на време се въртят, преводите на съпругата ми Жени Божилова се преиздават и не мога, а и не съм от тези, които се оплакват. Но е притеснително да гледаш около себе си как мизеруват и гладуват даровити поети и писатели.

— Защо творческата интелигенция изпадна в това тежко положение?

— Защото цялата ни култура е в срив, а интелигенцията ни е свързана с културата. Ликвидаторите на културата ни няма да оставят почти нищо от заварената интелигенция, защото се смята, че тя е рожба на социализма. Изключение се прави само за еничарите, които ще извършат черната работа по ликвидацията.

— Като председател на съюза сигурно знаете колко трудности имат сега творците на словото. Тези дни четох едно стихотворение от Велин Георгиев за „армията от пазачи“, в която си вадят препитанието и поета като него.

— Творците на истинска, сериозна, традиционна литература са наистина в сериозно затруднение, защото именно тя, сериозната литература, е в колапс. В замяна на това клозетната порнопоезия и проза са в цъфтеж, защото се поощряват, дават й се награди, печатат я, рекламират я, а издателите я предпочитат. С две думи казано — на мода е литературният разврат, а участниците в него са под особена протекция.

— Говори се, че писателите от сдружението не са толкова изпаднали.

— Те са под държавна закрила, но неотдавна Сорос обяви, че престава да се занимава с филантропия, и по всяка вероятност и там ще настъпи стагнация, ако не е вече настъпила.

— Вече е насрочено отчетно-изборно събрание на СБП, смятате ли, че това ще ни поднесе някакви особени изненади?

— Рискови моменти могат да се случат само ако мнозинството в Управителния съвет се комплектува от привърженици на идеята за „сливане“ със соросианците от сдружението. Тогава в съюза може да настъпи катаклизма т.е. преливане в сдружението, заедно с имотите ни, а след това презаписване на членовете с оглед освобождаването на обединения съюз от самостоятелно мислещите хора.

— Аз не виждам как може да се осъществи този план, когато са нужни за това две трети от гласовете на Общото събрание.

— Направо грешите, ако си мислите, че работата ще зависи от Общото събрание. Тя ще започне от Управителния съвет, който може постепенно да приеме в съюза стотина съмишленици на сдружението, ще промени по този начин съотношението на силите в Общото събрание и тогава ще му сервират „обединението“. Така че рисковите моменти се въртят около Управителния съвет.

— Интересно какви хора вие сам бихте предложили в Управителния съвет?

— Първо, трябва да са малко или много известни, с проверена почтеност — и то е най-важното — и с делови качества, и да не шокират с ярко номенклатурно минало.

— Тези дни ще честваме вашата 80-годишнина. Има ли какво да ви учуди на тая възраст?

— За учудване — няма какво да ме учуди. Познавам оттук-оттам човешката природа и са малко нещата, които могат да ме изненадат, особено в атмосферата на нравствено разтление, в която сме сега накиснати. Щом Върховният съд оня ден легализира една доказано противобългарска организация; направете си изводите на какво сме дередже.

— Очаквате ли официално признание за юбилея?

— Никой не ми дължи признание! Едно-единствено признание има значение, това е признанието на читателите, а от това аз все още не мога да се оплача.

— А така наречената общественост?

— В България има партии, няма за съжаление общественост.

— Ще се появи ли ваша книга по случай сегашния, ви юбилей?

— Издателство „Захарий Стоянов“ пусна в обръщение петнадесетото издание на „Диви разкази“ и десетото на „Шумки от габър“, и то в една много изящна форма. Това ми е напълно достатъчно.

— А за по-нататък?

— Да е здраве, да са живи приятели, всяко нещо ще си дойде на мястото.

— Пожелавам ви весел празник, родопско дълголетие и нови произведения, ако са вече написани, ако не — да ги напишете!

— Иш-Аллах!