Николай Хайтов
Троянските коне в България (50) (Книга първа)

Прави каквото трябва, да става каквото ще

— Как приемате избирането ви за председател на Съюза на българските писатели?

— Може странно да ви се види, но моето избиране е изблик на натрупани дълбоки унижения. Това е основната причина, за да се обединят повечето от писателите зад моята кандидатура.

— За какво унижение намеквате?

— Унижение от създадената около писателите и съюза враждебна атмосфера. От поругаването на малки и големи имена, за да се създаде впечатлението, че едва ли не цялата създадена по времето на социализма литература е боклук. Или, както се беше изразил един специалист по кича, всичко е било „книжни тапети“. Четири години се набиваше това в главите на читатели, слушатели и пр. на страниците на отцепения от съюза „Литературен форум“, който се превърна в подлистник на „Демокрация“. Тогава започна „разстрелването“ на писателите един по един. Покойният акад. Динеков беше изброил 173-ма души нападнати, оскандалени, обявени за номенклатурчици, едва ли не за престъпници. Не пощадиха дори хора в преклонна възраст като Младен Исаев. Изсипаха върху него едно ведро с помия, а колко му е на един човек, стъпил вече с единия си крак в гроба, да го довършиш? Писаха между другото три-четири пъти срещу мене, макар отлично да знаеха, че моето творчество не би могло да се нарече „партийно“, а и самият аз не бях в партията. Стигна се до почти пълно отрицание на всичките създадени по времето на социализма литературни ценности.

— Не вярвам да мислите, че е могло да мине без преоценка на литературните ценности?

— Не можеше, разбира се. Когато всичко, във всички сфери на живота се преосмисля и пренамества, литературата и културата не можеха да останат встрани, но тука не става дума за преоценка и преосмисляне, а за целенасочено в национален обхват затриване на културната, оттам и на националната ни самобитност. И което е още по-тревожно: това се превърна в политика на свързани с културата и образованието ни държавни институции и ведомства, които осъществяват на практика кръстоносния поход срещу нашата литература и култура…

— Това ли е поводът за задаващото се разцепление на СБП?

— Както ти разцепление! Това са приказки за наивници. Целта на центробежните сили в съюза е да го разрушат, което най-бързо може да стане, като му отнемат „производствените мощности“, движимото, недвижимото имущество, изданията, издателството и пр. Затова се опитват да го обявят за „нелегитимен“ неколцина кандидат-отцепници като Радой Ралин и компания.

Целта им е да вържат ръцете и запушат устата на писателите. Това е далекобойната цел — разчистване на геополитическото пространство за вносни идеи и ценности, както много пъти съм го писал и повтарял.

Литературата е в темелите на това пространство. Като не можеш да я прескочиш или заобиколиш, остава да я сринеш. Писателите разбраха това, оттам идва един допълнителен импулс към сцепление около едно по-крепко ръководство.

— Самият Р. Ралин е вероятно на друго мнение?

— Неговото мнение си е негова работа. Но бих му задал въпроса защо не се кандидатира той за председател, че да прибере съюза, както се казва, с един замах. Не се кандидатира, защото игричките, които разиграва на тъмно, взеха да излизат малко по малко на бял свят и се видя накъде му се ще да издърпа колата на съюза. Неслучайно побягна от събранието. Господинът обича този вид театър, но постановката в случай не беше по неговия вкус.

— Не надценявате ли малко значението на Ралин и не подценявате ли силите, които седят зад него? Говоря не само за писателските сили.

— Никак не подценявам силите, застанали зад разединението на писателите — говорихме си вече за тях, но че той е едва от основните фигури, които те използват, няма съмнение. Той е и в дъното на отцепването на „Литературен форум“ от съюза, а и на цялата враждебна към писателите политика, която води срещу тях самият вестник.

Той поведе битка не само срещу живите, но и срещу мъртвите (Вапцаров, Гео Милев, Смирненски и дори Вазов, Хр. Ботев и Захари Стоянов).

Развихря се същата саморазправа с литературата и литераторите, каквато след Девети септември, само че сега много по-всеобхватно и брутално. Тогава повалените или ранените бяха единици, а сега — сухо, сурово върви напред. Опитите за цепенето на съюза е частица от тая саморазправа, макар да е известно, че неговата легитимност е перфектна. Но в края на краищата има съдилища, а правораздаването не ми се вярва да бъде подведено. Не сме нито 1990-а, нито 1991-а, нито 1992-а.

— Вие забелязахте ли, че „Демокрация“ не признава избирането ви за председател? Пишат за вас като за „шефа на някои писатели“?

— По-важно е за мене за какъв ме смятат писателите, които са ме избрали.

— Поемате ръководството на съюза в изключително труден момент. С какво наследство се сблъсквате?

— Тежко е наследството. Едно — проиграно, друго — пропиляно, трето — занемарено. Говоря за имущественото наследство.

— Кои са задачите, които стоят пред новото ръководство на Съюза на българските писатели?

— Първата е да се възстанови вестникът му. След това ще дойде ред на всичко останало.

— Как ще преодолеете политическата поляризация на писателските среди?

— Поляризацията не е особено тревожна. Както стана вече дума, „калчевистите“ начело с Ралин са не повече от двайсетина. За съюз с около 500 човека отцепването на споменатите господа не е от особено значение.

— Какви намерения имате в сферата на издателската дейност и „защитата“ на българската книга?

— Предпочитам да свършим нещо в това направление, а след това да си приказваме.

— Срещу вас се появиха вече и критики например в „Демокрация“ и други издания. От какви подбуди се правят те? Как се отнасяте към тях?

— Аз съм стара мишена на „Демокрация“. Зад пасквилите, помествани там, причина е водачът уж „отцепниците“ Радой Ралин. Той направлява стрелбата. Досега предпочитах да не влизам в дискусия с него и подставените от него лица, но дошло е комай времето да кажа и аз някоя н друга дума за него, само, че няма да е сега. Колкото се отнася до подбудите на „Демокрация“, те са, надявам се, ясни. Щом толкова джепане изсипаха върху мене, значи в нещо им преча.

— Всъщност в какво ви обвиняват?

— Отделете някой ден малко повече време, ще ви разкажа. Уверявам ви, ще бъде интересно.

— Нагърбвате се с тежки задачи. Ще успеете ли?

— Ако задачата е лека — не е интересна. Ако пък не вярвам в нея — не я започвам.

— Няма ли опасност да ви погълнат административните задължения?

— Това донякъде зависи от мене. Имам предвид, че не е необходимо да се натоварвам с всичко. Хора кадърни в сегашния екип — колкото искаш. Останалото е въпрос на подход.

— Какво прави писателят Хайтов, какво пише в момента, с какви нови книги ще ни изненада?

— В момента пиша програмата за първото заседание на новата управа на съюза, което ще стане в понеделник, ако е живот и здраве.

— Каква ще е максимата ви като председател на СБП?

— Прави каквото трябва, а да става каквото ще.