Николай Хайтов
Троянските коне в България (61) (Книга първа)

Да не пресъхва вярата ни в свещеното читалищно дело

— Г-н Хайтов, Вие сте председател на едно от най-големите и авторитетни софийски читалища — „Наука“. Какви са Вашите виждания за мястото на българското читалище днес и какво ще е бъдещето на тази уникална наша организация в условията на икономическа криза?

— Българските читалища са възникнали в условия на икономическа и още по-важно — в условията на духовна криза. Имам предвид настъплението на фанариотщината през целия XVIII век, свързано с подхода срещу българската книга и българския език. Народните читалища възникнаха като отпор и самозащита на езика, или все едно на нашата, застрашена от асимилация народност. Сега според мене сме в същото положение на целенасочено разграждане на традиционната национална култура н главно — на езика и литературата, и на българската книга. Никога досега българският език не е бил така бързо и застрашително изместват, изопачаван, загрозяван и развалян. Никога сериозната българска книга не е била в по-тежко положение: тя не може да се бори със сегашната порнокриминална вносна комерсиална книжнина.

Сломена беше от високите данъци — остана без държавна закрила и беше предадена от българските законодатели.

В тази обстановка читалищата останаха единствени стражи на българската книга и аз мисля, че тяхната пионерска роля тепърва ще нараства, макар че и те са подложени на опити за разпокъсване и омаломощаване.

Смятам, че с всички сили трябва да се съпротивляваме на опитите за откъсването на читалищата от държавния организъм, което ще ги хвърли в хаос и несигурност. Ако сега Министерството на културата почти нищо не дава за читалищата, вярвам, че утре няма да е така. Враждебната политика към културните институции все някога ще завърши, но дотогава трябва да издържим.

— Наскоро бяхте избран и за председател на Съюза на българските писатели. Как успявате да съвместявате двата председателски „поста“, свързани с големи отговорности и задължения?

— Моята работа в читалище „Наука“ е много улеснена от работещите в него способни хора. Управителният ни съвет се събира редовно, обсъжда предложените решения, както и сложните читалищни проблеми. И това е всеки месец. Останалото се поема от секретарката Павлова и нейните сътрудници. Всички те са много опитни и акуратни в работата си, която вършат като по „часовник“. Така че дейността ми в читалището въобще не пречи на работата със СБИ.

— Вече години наред се обсъждат различни законопроекти за народните читалища. Какви са Вашите препоръки относно съдържанието на бъдещия закон за читалищата?

— Главната ми препоръка за бъдещия закон за читалищата е да затвърди и дори да даде възможност за увеличаване на техните ресурси и на първо място тяхната имуществена собственост, която им помага в издръжката на разнообразната им народополезна дейност. Трябва да се запази сегашното читалищно самоуправление и да не се откъсват те от общините и от държавния гръб. Така мисля, защото в нашето бързо опартизаняващо се общество читалищата могат да оцелеят само като надпартийни светилници на литературата и културата. Попаднат ли във водовъртежа на партийните котерии и сблъсъци, читалищата ще бъдат неизбежно раздробени и ще загинат, независимо кой какви обещания ни дава сега.

— Какво бихте пожелали на читалищните дейци за Новата 1994-а година?

— Да не пресъхва вярата им в свещеното читалищно дело. И да останем единни зад това дело, за да успеем. Инак ще си разпръснат като пилци.