Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

Присъединяването към НАТО ще бъде пагубно за България

— Г-н Хайтов, Вие сте не само известен писател, но и човек, който винаги е имал собствена позиция по всички важни за нацията ни въпроси. Как се отнасяте към разгарящата се напоследък в обществото дискусия по повод евентуалното присъединяване на България към военния блок НАТО?

— Моето отношение е съвсем определено и то не е от вчера. Винаги съм бил убеден, че България не бива в никакъв случай да се ориентира към какъвто и да било военен блок, в това число и към НАТО. На първо място, добре известно е, че ако това стане, ще ни бъдат необходими много милиарди лева — най-малко двадесетина — за превъоръжаване, съгласно стандартите на тази организация, и те ще легнат като непоносимо бреме върху плещите на българите при това за един период от най-малко петдесет, ако не и сто години напред. Ще бъдат необходими нови заеми, лихвите на които никога няма да можем да изплатим. България просто не може да поеме такъв товар дори ако подобно членство би било изгодно от някаква гледна точка. Но аз не виждам никаква изгода от включването ни в НАТО, защото ние влизаме в една международна военна организация и автоматично се определяме спрямо всички онези, които не са нейни членове. Такъв риск според мен България не би трябвало да поема и най-доброто, което би могла да направи е да запази позиция на пълен неутралитет, следвайки по този начин примера на страни като Австрия, Швейцария или Швеция, които не членуват във военни блокове и от това само печелят. За нас пък неутралитетът е още по-необходим, защото те са надалеч по-спокойно място, а ние сме на един кръстопът, където геополитическите интереси се преплитат много по-фатално, и сблъсъкът им е обикновено с много тежки последици за народите от региона. Така че България с много по-голямо основание от държавите, които споменах, трябва да се стреми към един наистина пълен неутралитет в своята външна политика. Това — е единственият изход за нас, за държава като нашата с неголеми отбранителни възможности, особено по отношение на отбранителните и нападателните възможности на съседите и неутралитетът всъщност е единственото ни спасение, в това аз съм абсолютно убеден.

— Мнозина са на мнение, че съществува тенденция за ликвидиране на военните блокове на планетата. Вярвате ли, че е възможен един свят без такива блокове и съюзи?

— Аз смятам, за наивно да се надяваме, че е възможно да бъде установен вечен мир на този свят. Войни очевидно ще има и в бъдеще, а щом ще има войни вероятно ще има и военни блокове или съюзи. Това, на което можем да се надяваме, е, че войните може би няма да се водят с атомно оръжие и това може да се смята за постижение. Не се съмнявам обаче, че военни сблъсъци ще има и занапред чак до края на света, дано само точно те не станат и причината за по-бързото настъпване на този край. За съжаление въпреки усилията на поколения политици и днес сме свидетели, че напрежението се увеличава и това е свързано с такива фактори като безконтролното нарастване на населението на планетата, непрекъснатото задълбочаване на пропастта между богатите и бедните народи на тази земя. В такава, „претоварена“ планета, където населението продължава да консумира с нарастващи темпове, а природните ресурси изглеждат вече на привършване, аз не виждам особени надежди за трайно умиротворяване. Затова ние не трябва да си правим илюзията, че бихме могли занапред да минем без армия и според мен тя е задължително условие както за провеждането на политика на активен неутралитет, така и за да избегнем прикачването ни към един или друг военен блок. Днес за една държава, която желае да провежда наистина независима политика, е необходимо да притежава стабилна, да не кажа силна армия, защото това в края на краищата е допълнителна гаранция, че прокламираният неутралитет ще бъде зачетен. Историята ни доказва, че тя наистина може да бъде такава гаранция.

— Смятате ли, че такъв важен въпрос като този за присъединяването ни към определен военен блок, може да бъде решаван без допитване до нацията, а единствено съобразно мненията на лидерите на така наречените основни политически сили?

— Провеждането на референдум е единственото честно решение на проблема. Това е и нормално, когато става въпрос за едно наистина фатално за бъдещето на страната ни и за съдбата на нашия народ решение. Лудост е да не питат този народ дали България да влезе в НАТО. Никога не съм допускал, че нормални хора и политици с нормално поведение биха приели да действат, без да се допитат до нацията. Ако го направят, това ще бъде една измама, все едно кой го направи. Няма друг освен българския народ, който да е в правото да взема подобно решение. Ако нацията реши така, тогава тя, разбира се, поема и медиците от това свое решение. Аз обаче много силно се съмнявам, че в един референдум народът ни би се изказал в полза на присъединяването към НАТО. Той, така да се каже, е напарен от участието си в различни военни съюзи и блокове през различни периоди от новата ни история. Обикновено решенията за тези участия са били вземани даже не от парламента, а от правителството и последиците, както знаете бяха трагични. Не са правени референдуми, у нас за съжаление това не е практика, макар че в много страни — отново ще дам за пример Швейцария — това е нещо обичайно, когато се отнася до приемането на важни закони. Така че въпросът за присъединяването ни към НАТО задължително трябва да бъде поставен на референдум.

— Благодаря Ви, г-н Хайтов.

сп. „Неутралитет и независима външна политика“, бр. 1 — юли-август 1995 г.