Николай Хайтов
Троянските коне в България (3) (Книга първа)

Две думи за историята

Мисля, че напразно се кълнем в историята: един път е трудно да се каже кое в нея е история и кое измислица, но даже когато е истинска, тя е достъпна за много ограничен кръг от хора, а полезна — за единици. Продума един професор по телевизията, че историята се пишела ту в Берлин, ту в Москва — или нещо подобно — и повече никой не обели зъб кои са тези, които писаха нашата история през последните четиридесет години и как я написаха. Всичко сега се обсъжда и ревизира, а за тежки последици от фалшифицирането на историята се мълчи; а не бива, защото метастазите на фалшификациите проникнаха чрез учебниците в историческото образование. Националното самочувствие у младите е катастрофално, понятието „Родина“ вече никого не въодушевява, за Отечеството малцина са готови да направят жертви и търпят лишения. Повечето се срамуват да се наричат българи — и това е все резултат от систематично извършваната у нас денационализация с помощта на някои специалисти от сферата на историята, археологията и пр. Отдавна трябваше да почне пренаписването на учебниците, но не виждам и не чувам, някой по този въпрос нещо да прави.

Масово бягат младите от България — това не е само зарад препитанието. В Родопите не може да се каже, че няма препитание, но бягат и оттам, а защо?

Време е да си зададем този въпрос и да му отговорим без да си кривим душите.