Николай Хайтов
Троянските коне в България (94) (Книга първа)

На СБП е нужно свежо попълнение

— Господин Хайтов, какво очаквате от събранието на СБП?

— Насроченото за събота общо събрание на Съюза на писателите се свиква най-вече, за да внесе някои допълнения в устава, свързани с приемането на нови членове.

Досегашната система (гласуване на кандидатурите в секциите) показа много несъвършенства — кой чел, кой не чел, вдига (или не вдига) ръка и след това се чудим защо даровити, но малко пробивни хора са вън от съюза, а на тяхно място — графомани.

— В какво се състоят новите промени на устава?

— Предвижда се да има целогодишна работеща комисия, която ще чете, преценява книгите на кандидатите и тя ще предлага на Управителния съвет своето, все едно негативно или положително, становище. След това тайно гласуване и толкоз. На съюза му е необходимо едно свежо попълнение.

— От какво сте недоволен в качеството си на председател до този момент?

— От бавното възстановяване на веднъж загубени възможности за успешното оцеляване на българската книга. Много приказки се изприказваха, но нищо на мегдан. Данъците са си данъци, издателствата издъхват, книгомрежата е невъзстановима, две трети от книжарниците не съществуват, каквото се продава, то е по тротоарите и там (в тротоарната търговия) участието на българската художествена книга е около 2%. Това си е едно нищо.

— Мислите ли, че СБП в настоящия си вид може да помогне за съхраняването и развитието на българската литература?

— Убеден съм, но за всеки милиметър загубена територия трябва да се води битка и с нокти, и със зъби. Поискахме да създадем със свои средства книжна борса на площад „Райко Даскалов“, но общината протака този въпрос. Оня ден скочиха седем пъти цените на сергиите — ето ти нова беда. Работим за една фирмена (на съюза) книжарница, противопоставяме се на пълната приватизация на книжарниците, опитваме се да изправним на крака някои от повалените издателства, правим усилия да променим вредоносни нормативни актове и диференцираното данъчно облагане на книгата и т.н. Изобщо съюзът не седи със скръстени ръце…

— Как по-конкретно трябва да се защити българската книга?

— Детската и юношеската книга трябва да бъдат освободени от всякакъв данък, българската художествена книга да бъде обложена само с%% [???], а не с 10%, както е сега. В замяна на това вносната криминална книжнина и порно-литература да се облагат с 40%. Като се има предвид, че от общия обем книги, издадени у нас, 78% е преводна литература, а отделно от нея 80% е боклук, тогава по мои сметки хазната на Министерството на финансите ще утрои своите приходи, защото така се облага най-продаваемата, при това най-скандалната литература. По този начин държавата хем ще спечели от това диференцирано данъчно облагане, хем ще направи политика в българската книга, каквато се прави във всяка страна.

— Какво спечели съюзът от договора с „Мулти груп“ за наемането на етажа и разпродажбите на картини от депото на СБП? Как бяха подпомогнати българските писатели чрез получените средства?

— Получаваме един нормален наем — това ни е печалбата. Предишният беше десетократно по-малък. С парите от продадените (около 50 от общо 600) картини образувахме спомагателен фонд за творческо и социално подпомагане. През 1993 г. социалните и творческите помощи възлизат на 103 203 лева. През миналата година те са 926 000. При това сумата от продажбата си е налице.

— Мислите ли, че съюзът направи достатъчно за своя печатен орган „Български писател“?

— Съюзът направи достатъчно за „Български писател“, друг е въпросът достатъчно ли се „олихвява“ направеното. Това става, защото много мудно действат онези обществени институции, до които опираме, за да променят един нормативен акт, постановление, а още по-малко един закон. Ето ние сме внесли миналата година закон за езика. От тогава до сега в Народното събрание няма кой да го пипне. Внесохме и предложение да се деблокира действието на закона за творческите фондове. Това беше един много хубав закон — той даваше възможност на всички творчески съюзи да живеят. Книгоиздателите натрупаха милиони главно от чужда, недотам качествена литература, а съюзът се крепи на една честна дума. Ако парламентът промени този закон, ще остане същата пустиня в културата, каквато е сега.

— Какви са перспективите, които виждате пред СВП? От какво трябва да се откаже и на какво да заложи за в бъдеще?

— Малко са перспективите за развитието на съюза, ако имуществото му не се „разиграе“ достатъчно добре, за да може да поддържа социалната, издателската и обществената си дейност. Една кадрова грешка в сегашните измамни времена може да ни погуби, както практиката през изминалите пет години го е доказвала. Или пък грешка в поставянето на целите.

— Кои от целите смятате за най-важни?

— Опазване на националната ни самоличност, противопоставяне на космополитичните, размивните влияния отвън и отвътре, на претопителните процеси в духовната сфера. Народите не загиват от войни и кланета. Загиват, когато изчезнат езикът им и националното им съзнание, което се гради с помощта на историята и най-вече на литературата. На тази основа са и опитите (слава богу — неуспешни) да бъде повален и разрушен.

— В личен аспект като писател какви са перспективите, които виждате за българската литература?

— Виждам ги в мрачна светлина, като имам предвид това нашествие на т.нар. попкултура — вносната, универсализираната култура, която няма свои национални стойности. Това е един валяк, който гази цяла Европа. Прави се целенасочено — от американците чрез мултимедиите, аудио, видео, не знам какви си още. Ние обаче най-трудно се браним — по-трудно, отколкото унгарците, чехите, словаците, дори румънците и албанците.

— Как си обяснявате това?

— Нашето национално чувство е премазано през изминалите 40 години. Още тогава започна — в името на интернационализма да не разпалваме националното чувство и така систематично, в продължени на 40 години. Но все пак беше по-меко, по-деликатно, отколкото се прави след 10 ноември. Като си запретнаха американците ръкавите — ела да видиш какво става! Купиха половината интелигенция в буквалния смисъл на думата — стипендии, лекции, членство на бордове, съвети и плащането е над 15 000 лева. Нищо не може да й се опре на тая пара!

— Но ние имаме много добри писатели, дори и сред младите. Това не дава ли сериозни надежди?

— Знам, че дарбата е нещо особено, нищо не може да й се противопостави. Когато носиш дарбата в себе си, ти не можеш да я озаптиш. Ако ще пеете, ще пеете, ако ще пишете, ще пишете, нищо на света не може да ви спре.

Така е написал Сервантес неговата книга, така е писал Ботев своите стихове, така са писали всички истински даровити писатели. Защото не са могли да не пишат!

Така че българската литература няма да пресъхне. Книги ще се пишат. Качеството на книгите според мен не се влияе от времето — даже колкото е по-лошо то, толкова са хубави те.