Николай Хайтов
Троянските коне в България (20) (Книга първа)

Кой разпалва отродителните процеси

— Г-н Хайтов, всеки ден от минарето на джамията в центъра на София чрез високоговорител ходжа отправя поредната молитва към Аллаха. А за съжаление звукът на камбаните на храма „Св. Ал. Невски“ рядко стига до ушите ни. Този факт не ви ли смущава?

— Смущава ме най-вече обстоятелството, че малко хора са наясно какви промени са вече настъпили в духовната ни сфера и особено в религиозната. Минаретата звучат по цяла България, камбаните се обаждат от дъжд на вятър. Православието се разцепи, осиромаша и сякаш не съществува, а хората пък, улисани в партизански страсти, не виждат, че държавата едва се крепи.

— Какво по-точно имате предвид?

— Религиозните и малцинствени страсти, които се подклаждат изкуствено. Това имам предвид. Мините със закъснител, които се слагат в темелите на нашата държавност. Здраво място не остана върху нашия, нека да го наречем, национален организъм. Кое не бе разрушено, кое не бе развалено, кое не пропадна? Срина се разузнаване, контраразузнаване, военнопромишленият комплекс, разгащи се армията и отворихме пътя за могъщата пета колона. Налегнаха ни разни секти, фондации, организации, превзеха образованието, проникнаха в училищата, електронните масмедии са им в ръцете. Купиха журналисти, политици, министри и цели институции. Всички механизми за отродяването ни от българщината са в ход. Духовна самобитност, традиция и култура изчезват пред очите ни. Погубиха българската книга, отприщиха пътя на порнографията. Гоним Вазов от училищата, а младежта пълни спортните салони да слуша проповеди какъв грешник бил Ботев. И всичко това под носа на всички власти, на които се плаща с левчетата на данъкоплатците. Целта е духовно да ни ликвидират, останалото е въпрос на време и удобен момент. България е в разпродажба — това е истината, но тероризиран от изкуствено поддържания хаос в страната ни, обикновеният българин не си дава достатъчно ясна сметка какво става около него и с него. Смайвам се, като ходя по страната и виждам как лесно обикновените хора се манипулират.

— Смятате ли, че те са виновни?

— Механизмът на манипулациите е многостранен и неотразим, защото зад него е парата и властта, а интелигенцията в по-голямата си част премина в служба на манипулаторите или се е вече препазарила. Тя като си мълчи, телевизията като си трае, радиото като не обелва зъб, вестниците като не смеят да изрекат голата истина — и ето ви пълна обществена парализа. Защото независимите издания са малко.

— През робството турчин не е смеел да замръкне в планината. А днес из Родопите шетат даже чуждоземни емисари. Тази ислямска експанзия като че ли не се забелязва от държавниците. А на запад от България умират хиляди жертви на християнско-ислямския конфликт. Не смятате ли, че и нас ни очаква подобен кошмар?

— Искам едно да разберете: шетнята на чуждите „емисари“, на ислямски духовници, агитатори „арабисти“ и дори чужди дипломати, които обиграват сега Родопите, разбира се, че не протича в тайна от надлежните държавни институции и власти. По-тревожното е, че някои от самите наши институции и власти помагат за разпалване на отровителните процеси в Родопите, за обособяването на тъй наречените „помаци“ в самостоятелна етническа група с оглед на по-скорошното им турцизиране. Време е да се разбере, че „изследванията“ на помашкия говор с оглед обявяването му за „небългарски“ се вършат от нашия Софийски университет, по-специално от катедрата по етнология. Средства за тия лъженаучни изследвания се отделят и от самото Президентство. По-голяма част от съветниците в Президентството, свързани с етническата сфера, са отявлени проводници на помашкия сепаратизъм. Имам предвид хора като Михаил Иванов, Антонина Желязкова, Цветана Георгиева — завеждаща катедра по етнология към СУ, бившата зам.-министърка на просветата Костадинова и т.н. А като ги наричам „проводници“, имам предвид техни отпечатани трудове, техни документирани мнения и изявления, за които писах и във в. „Македония“, да не ги повтарям. Ето това е тревожното, че ние самите си удряме ножа в корена. Стряска ме и колебливата позиция на Парламента. Всички са като че ли хипнотизирани и главно — парализирани. Самото Министерство на образованието с новите проектопрограми по литература и новия учебник по история за десетите класове се е превърнало в оръдие за дебългаризирането на нашето училище. Това министерство според мене е вече под контрола не на Парламента, а на други враждебни на българщината сили.

— Не допускате ли, че това има връзка с оглавяваната от Д. Сепетлиев Комисия по образованието към Парламента? Сепетлиев е човек на ДСП.

— Всякакви връзки са възможни. Турците много добре се справят със своите задачи, защото всичко им вършат българи-хаджипенчовци, и е наивно да им се сърдим за това. Все едно: виновни за това, което става около нас, сме си ние самите. Нашият ламтеж и нихилизъм, до който ни доведе старата безродническа политика на деспотичния социализъм. Тя ни прекърши гръбнака.

— Пет века поробителят не можа да наложи езика си на ислямизираните българи в Родопите, а днес нашият Парламент разреши изучаването на турския език в училищата. Не е ли това предателство пред онези наши сънародници, които жертваха живота си за опазването на българския корен, не е ли предателство и пред самото българомохамеданско население?

— Това с езика на българите мохамедани от Якорудския район е само една брънка от многобройните знайни и незнайни предателства. То е за всички ясно. Един български министър на образованието стъкми тази манипулация — майчиният език на коренни българи да се смята за турски, а помощничката му — зам.-министър (споменатата по-горе Костадинова), я проведе. Наскоро прочетох, че става съветник на президента Желев… Сигурно там ще прилага своя якорудски опит.

— Голяма част от българите мохамедани са против връщането на арабско-турските им имена, но върху тях се оказва натиск. Особено в районите, където местната власт е в ръцете на ДПС. За жалост тези хора се чувстват изоставени. В Западните Родопи единствено ВМРО-СМД открито застава срещу насилственото турцизиране. Как виждате ограничаването и възпирането на този опасен процес?

— Това е съвсем очевидно, т.е. че българите мохамедани от районите с преобладаващо влияние на ДПС, предимно в Неврокопския край, се поддадоха на ислямизацията. Вярно, че там по-отрано имаше отцепнически (главно по религиозен признак) настроения, но на ДПС бяха напълно развързани ръцете, за да усили този процес, и то не пропуска тази възможност. А и властта не си мръдна пръста, за да предотврати развихрилото се под една или друга форма скрито насилие върху онзи, които не проявяваха склонност към връщане на имената. Единствената реална постъпка на властта за обуздаване на произвола в това отношение са действията на главния прокурор Иван Татарчев срещу известния сатовчански губернатор Джуджо. Тази постъпка на Татарчев показа, че държавата все още не е докрай ликвидирана. Освен това разбра се, че реалната сила, способна на отпор срещу дебългаризацията на Западните Родопи е засега само ВМРО. Писал съм го това и на друго място. Това е комай единствената родолюбива сила с гръбнак и смелост да противодейства в една или друга степен на емисарската кампания за силово турцизиране на Западните Родопи. Ислямизацията е само средство.

— Как виждате възпирането и ограничаването на този процес?

— Изходът е във възстановяване на законността, в прогонването на шпионите и в санкционирането на всички опити за потискане волята и съвестта на хората, живеещи в този край. Не вярвам да фукне младежта да обува шалвари и да се закачулва с фереджета, след като е вкусила веднъж от един по-свободен живот, но върху младежта в Родопите денонощно „работят“ емисари. Ако не се противодейства на подривните действия, те ще си свършат работата без особени усилия. За това се иска обаче здрава държавна власт, а тя е изтърбушена и ще е така не зная докога.

— Днес понятието „възродителен процес“ се спряга от различни политически сили, като в повечето случаи се оценява като черна страница в най-новата ни история. Каква е вашата позиция по този въпрос?

— Писал съм по този въпрос и ще повторя: осъдителни са насилствените кръщавки на тюркоезичното население в Кърджалийско и навсякъде, където бяха извършени, но възрожденските процеси сред българите мохамедани, които почват от 1885 г. насам главно в Средните Родопи, нямат нищо общо с насилствените кръщавки. В Средните Родопи ето и сега 143 000 българи мохамедани се регистрират като българи, какво означава това? Означава, че възродителните процеси сред тях са били доброволни. Но когато с възшествието на ДПС започна и кампанията за „връщането на имената“, насилствените кръщавки и възродителните процеси сред българите мохамедани бяха нарочно слети в един „тъй наречен възродителен процес“ и той бе непрестанно заклеймяван и „осъждан“, докато общественото мнение свикна с него и престана да се съпротивлява на тази съвсем очевидна манипулация или по-точно мистификация. Жалкото е, че в утвърждаването на мистификацията най-деятелно участие взеха такива уж „интелектуалци“ като Радой Ралин. Не случайно по-късно той влезе в редколегията на в. „Права и свободи“ — предполагам, не само за Бог да прости. Смазването на възродителната идея бе осигурено от този вид многовалентни демократи като Радой — това не бива нито да се пренебрегва, нито да се забравя. Това са хората, свързани с най-черната страница в нашата нова история. И докато те минават за народни светци, трудно ще се възстановят завоюваните позиции на българщината.

Надявам се на младите и на ВМРО. Тя се оказа жилава, родолюбива и дееспособна организация.