Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (77)

Писмо LXXIV

Маркиза дьо Мертьой до виконт дьо Валмон

 

„Е, приятелю мой, откога сте започнали да се плашите така лесно? Нима Преван е наистина толкова страшен? Виждате ли ме колко съм простодушна и скромна! Срещала съм често този великолепен победител и едва съм го поглеждала! Едва след като получих писмото ви, му обърнах внимание. Вчера поправих пропуска си. Той беше в Операта почти срещу мен; позанимах се с него. Той е хубав, дори много хубав! Какви тънки, изящни черти! Отблизо сигурно изглежда още по-добре. И вие казвате, че ме желае! Наистина това ще бъде чест и удоволствие за мен. Сериозно ви казвам, тази мисъл ме завладя и, признавам си, дори направих първите стъпки. Не знам дали ще бъдат успешни. Ето какво се случи.

Когато излизахме от Операта, той се озова на две крачки от мен; аз с доста висок глас се уговорих да се видя с маркиза дьо… в петък на вечерята у маршалшата. Мисля, че само в тази къща мога да го срещна. Не се съмнявам, че той ме чу… Дали този неблагодарник ще дойде? Как мислите, ще дойде ли, или не? Да си призная, ако не дойде, ще бъда в лошо настроение цялата вечер. Както виждате, няма да му бъде трудно да ме ухажва; и не се чудете, мисля дори, че няма да му е трудно да ми се хареса. Той казал, че ще се разсипе да тича подир мен! О, аз няма да го оставя да се разсипе! Никога не съм имала търпение да чакам дълго. Сам знаете, че не обичам да протакам нещата, след като веднъж съм решила! А за него решението ми е взето.

О, съгласете се, приятно е да ме вразумяват! Вашият “добър съвет" не пожъна кой знае какъв успех, нали? Но какво да се прави? Толкова време живуркам, повече от шест седмици не съм си позволила нито една шега. Сега ми се представя случай, как да го изпусна? Пък и обектът не си ли струва труда? Имам ли налице по-приятен, в какъвто и смисъл да вземете тази дума?

Дори вие сте принуден да го оцените. И не само го хвалите, но му и завиждате! Е, добре, аз се заемам да стана съдия на двама ви, но първо трябва да проверя всичко и точно това смятам да направя. Ще бъда справедлив съдия и ще претегля двама ви на еднакви везни. За вас имам достатъчно доказателства и следствието може да се счита приключено. Справедливо е да се заема сега с противника ви, нали? Хайде, подчинете се доброволно и като начало съобщете ми каква е тая тройна история, на която той е герой. Говорите ми за него така, като че ли само това ми е работата, а аз не зная нищо по този въпрос. Сигурно се е случило, когато бях в Женева, а вие не сте ми писали от завист. Поправете грешката си колкото може по-бързо. Не забравяйте, че всичко, което го засяга, не ми е безразлично. Доколкото си спомням, още приказваха за това, когато се върнах, но тогава бях заета с нещо друго, пък и нямам навик да се вслушвам в подобни истории, ако не са се случили преди един-два дни.

Дори молбата ми да не ви е приятна, нима това няма да е най-малката награда за грижите, които положих за вас? Нали благодарение на мен се добрахте до вашата президентша, от която се бяхте отдалечили поради глупостите си? И нали пак аз ви осигурих средство да отмъстите за неприятното усърдие на госпожа дьо Воланж? Вие толкова често се оплаквате, че си губите времето в търсене на приключения! Сега ги имате подръка. Любов, омраза, избирайте, каквото искате; всички спят под един покрив и вие можете да водите двойно съществуване — с едната ръка галете, с другата — удряйте.

Дори приключението си с виконтесата дължите на мен. То много ми хареса, но, както вие казвате, трябва да го разгласим, защото, макар в момента да не ви се иска да вдигате много шум — за което сте прав, съгласна съм, трябва да си признаем, че тази жена не заслужава подобно великодушно отношение.

Освен това аз лично й имам зъб. Кавалерът дьо Белрош я намира по-хубава, отколкото ми се иска; имам и други причини, поради които желая да прекъсна връзките си с нея. Ще бъде чудесно да мога да кажа: „Не е възможно повече да се срещам с тази жена!“

Довиждане, виконте, не забравяйте, че във вашето положение всяка минута е скъпа. Аз ще използувам времето си, като се погрижа за щастието на Преван.

Париж, 15 септември 17…"