Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо LXXVIII

Президентшата дьо Турвел до виконт дьо Валмон

 

„Господине, вие, изглежда, сте изненадан от моето поведение и едва ли не ми искате сметка, сякаш имате право да ме укорявате. Признавам, смятах, че аз имам много повече право да се удивлявам и да се оплаквам. Но след отказа, съдържащ се във вашия последен отговор, реших да се обградя с равнодушие, което да не дава повече повод за забележки и упреци. Но тъй като вие искате да се изясня и, слава Богу, нищо не ме възпира да го сторя, готова съм още веднъж да се обясня с вас.

Всеки, който би прочел вашите писма, би ме сметнал за несправедлива и странна. Мисля, че не заслужавам да мислят така за мен. И, струва ми се, вие по-малко от всеки друг. Естествено вие сте почувствували как, принуждавайки ме да се оправдавам, ми налагате да си припомня всичко, което се случи помежду ни. Вие, както изглежда, сте решили, че ще спечелите от това припомняне, аз пък смятам, че няма да загубя нищо, поне във вашите очи, ето защо не се страхувам да говоря по този въпрос. Може би всъщност това е единственото средство да изясним един път завинаги кой от двама ни има повече право да се оплаква от другия.

Ако се върнем, господине, в деня, когато пристигнахте в този замък, ще признаете, мисля, че името, с което се ползувахте, ми даваше основание да имам известни задръжки към вас и бих могла, без да се страхувам, да мина за прекалено непорочна, да се държа в рамките на хладната вежливост. Тогава щяхте да се отнесете към мен със снизхождение и щяхте да решите, че такава проста и не особено умна жена не притежава достатъчно качества, за да оцени вашите. Всеки благоразумен човек би постъпил по този начин; и нямаше да ми е трудно да се държа така, защото, не искам да крия, когато госпожа дьо Розмонд каза, че сте пристигнали, необходимо ми беше да призова цялото си приятелство към нея и нейната обич към вас, за да не разбере колко неприятна ми е тази вест.

Признавам ви от все сърце, че отначало ми направихте много по-благоприятно впечатление, отколкото очаквах, но и вие трябва да се съгласите, това не бе за дълго; скоро ви омръзна да се преструвате; сигурно доброто мнение, което имах за вас, не ви удовлетвори достатъчно.

И тогава, злоупотребявайки с моята доверчивост, с моята сигурност, вие не се смутихте да ми заговорите за чувство, което без съмнение ме оскърби. И докато се чудехте как да утежните грешките си, увеличавайки ги, аз търсех причина да ги забравя, като ви предлагах начин да ги изкупите поне отчасти. Моята молба беше тъй справедлива, че ви беше невъзможно да не я изпълните. Но считайки за свое право моята снизходителност, вие ми поискахте едно позволение, което, разбира се, не би трябвало да ви дам, но което въпреки това получихте. Вие не изпълнихте нито едно от поставените условия и всяко от писмата ви ме задължаваше да не ви отговарям повече. И дори в мига, когато вашата упоритост ме принуди да ви отдалеча от себе си, с може би осъдителна отстъпчивост опитах единственото средство, което би ми позволило отново да се приближа до вас. Но нима благопристойното чувство има някаква цена във вашите очи? Вие пренебрегвате приятелството и в безумното си опиянение, без да се интересувате от мъките и позора, търсите само наслаждения и жертви.

Лекомислен в постъпките си и непоследователен в упреците си, вие забравяте обещанията си или по-скоро се забавлявате да ги престъпвате и след като отначало се съгласихте да се отдалечите от мен, сега се връщате тук, без да съм ви извикала; и без да ви е грижа за молбите ми, за обясненията ми, без дори да проявите внимание, като ме предупредите, вие непочтително ми поднасяте изненада, която, колкото и естествена да изглежда, би могла да предизвика неблагоприятни мисли за мен сред заобикалящите ни. И без да се постараете да разсеете или да разпръснете смущението ми от появата ви, вие дори го засилихте. На масата седнахте до мен; леко неразположение ме принуди да изляза преди другите; и вместо да уважите моето уединение, вие доведохте всички, за да го смутят. Когато се върнахме в гостната, на всяка крачка ви намирах до себе си, на всяка моя дума отговаряхте вие. Дори и най-безличните фрази ви служеха за предлог да поддържате разговор, в който не исках да участвувам, който можеше да ме изложи, защото най-сетне, господине, каквато и ловкост да проявявате, мисля, че това, което е понятно за мен, не може да остане скрито за другите.

Принуждавайки ме по такъв начин да стоя и да мълча, вие продължавате да ме преследвате. Не мога да вдигна очи, без да срещна вашите. Принудена съм непрекъснато да извръщам поглед, а вие с напълно необяснимо безразсъдство привличате погледите на всички заобикалящи ни върху мен точно когато бих желала да се скрия дори от себе си.

И се оплаквате от моето държане! И се учудвате, че бързам да избягам от вас! Ах, укорете ме по-скоро за моята снизходителност, удивлявайте се, че не заминах веднага след като пристигнахте. Може би точно това трябваше да направя и вие ще ме принудите да взема това крайно, но необходимо решение, ако не прекратите най-сетне обидното си преследване. Не, аз не забравям и никога няма да забравя своя дълг пред самата себе си, пред тези връзки, с които съм се обвързала, които уважавам и ми са скъпи! Моля ви вярвайте ми, ако някога се озова пред злощастния избор да пожертвувам тях или себе си, аз няма да се поколебая нито за миг. Довиждане, господине.

16 септември 17…“