Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (123)

Писмо CXX

Виконт дьо Валмон до отец Анселм

(Манастирът „Фьойан“ на улица „Сент Оноре“)

 

„Нямам честта да ви познавам, господине, но зная безграничното доверие, което има във вас госпожа президентшата дьо Турвел, а също така зная колко добре обосновано е това доверие. Ето защо смятам, че мога да се обърна към вас, без да бъда нахален, и да ви поискам една много голяма услуга, която е достойна за вашата свята служба и която има значение както за госпожа дьо Турвел, така и за мен.

Притежавам важни документи, отнасящи се до нея, които не мога да поверя на никого и които не трябва и не искам да предам в други ръце, освен в нейните. Нямам възможност да й съобщя това, тъй като известни причини, които тя може би ви е доверила, но които едва ли ще ми позволи да ви кажа, я накараха да вземе решение да не си пише с мен — решение, което, признавам съвсем искрено, не осъждам, тъй като тя не би могла да предвиди събитията, които аз самият не съм очаквал и в които се намесва сила, много по-могъща от човешката.

Моля ви, господине, да благоволите да я осведомите за моите намерения и да издействувате пред нея да ми определи среща, в която да изкупя поне отчасти провиненията си, искайки й прошка; и като последна жертва — да унищожа единствените съществуващи доказателства за моята грешка или простъпка, поради която съм виновен пред нея.

Едва след това предварително изкупление ще се осмеля да поднеса пред вас унизителното признание за дългите си заблуди и да измоля вашето посредничество за примирение, много по-важно и за нещастие много по-мъчно. Мога ли да се надявам, господине, че няма да ми откажете необходимите ми и тъй скъпи грижи, ще ме подкрепите в моята слабост и ще ръководите моите стъпки по новия път, който пламенно желая да следвам, но който, признавам, почервенял от срам, все още не познавам?

Чакам вашия отговор с нетърпението на разкаял се грешник, който копнее да се поправи, и ви моля да вярвате в моята признателност и дълбоко уважение.

Ваш скромен и т.н.

П. П. Предоставям ви правото, господине, ако сметнете за необходимо, да покажете това писмо на госпожа дьо Турвел; аз цял живот ще я уважавам и в нея винаги ще почитам онази, която небето избра, за да отведе душата ми към добродетелта, дарявайки ми трогателната гледка на своята душа.

Замъкът… 22 октомври 17…“