Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les liaisons dangereuses, 1782 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Пенка Пройкова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки
„Народна култура“, София, 1982
Редактор: Красимира Тодорова
Коректор: Ана Тодорова
История
- — Добавяне
Писмо XXXI
„Да, разбира се, ние ще бъдем щастливи. Моето щастие е сигурно, защото вие ме обичате; вашето няма да свърши никога, ако продължи толкова, колкото любовта, която ми вдъхнахте. Как? Вие ме обичате, вие не се страхувате вече да ме уверите в «любовта си»! «Колкото повече ми го повтаряте, толкова по-щастлива се чувствувате!» След като прочетох това очарователно «обичам ви», написано с вашата ръка, чух как прелестните ви уста ми повтаря признанието. Видях как се устремяват към мен тези пламенни очи, които нежността прави още по-красиви. Получих вашата клетва да живеете винаги само за мен. Ах, приемете сега и вие моята — да посветя живота си на вашето щастие; приемете клетвата ми и бъдете уверена, че никога няма да я наруша.
Какъв прекрасен ден прекарахме вчера! Ах, защо госпожа дьо Мертьой няма всеки ден тайни, които да разказва на майка ви? Защо мисълта за пречките, които ни чакат, се примесват към сладостния спомен, погълнал всичките ми мисли? Защо не мога безкрайно да държа красивата ръка, която ми написа «обичам ви»! Да я покривам с целувки и така да си отмъстя за отказа ви да ме възнаградите с най-голямата милост!
Кажете ми, моя Сесил, когато майка ви се върна и ние бяхме принудени в нейно присъствие да се гледаме безразлично, когато вече не можехте да ме утешавате с уверения в любовта си, с отказа си да ми дадете доказателства за нея, не изпитахте ли съжаление? Не си ли казахте: «Една целувка би го направила по-щастлив, а аз му похитих това щастие.» Обещайте ми, моя прелестна приятелко, че при пръв удобен случай няма да бъдете така строга. С това обещание ще намеря смелост да понеса неприятностите, които ни подготвя съдбата; и жестоките лишения ще бъдат смекчени от увереността, че вие споделяте тайните ми съжаления.
Сбогом, моя прелестна Сесил, дойде часът, когато пак ще бъда у вас. Не бих могъл да ви напусна, ако не би било само за да ви видя пак. Прощавайте, моя безкрайно любима! Любима, която все повече и повече ще обичам.
25 август 17…“