Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо CIII

Госпожа дьо Розмонд до президентшата дьо Турвел

 

„Моя красива приятелко, вашето заминаване ме огорчи много, причината му не ме изненада толкова: дългият жизнен опит и обичта ми към вас ми дадоха да разбера достатъчно ясно какво става в сърцето ви; и ако трябва да бъда напълно искрена, мога да ви кажа, че не научих почти нищо ново от вашето писмо. Ако беше само то, нямаше да узная кой е любимият ви, защото, говорейки ми през всичкото време за него, вие нито веднъж не сте написали името му. Но това не е необходимо; аз зная кой е той. Отбелязвам го само защото си спомних, че езикът на любовта винаги е един и същ. Виждам и сега влюбените говорят като някога.

Не съм си мислила, че пак ще дойде време да се възвърна към спомени, тъй далечни и тъй чужди вече за моята възраст! И все пак от вчера аз се ровя в спомените си с едничкото желание да открия там нещо, което би могло да ви бъде полезно. Но какво друго бих могла да направя, освен да ви се възхищавам и да ви съжалявам? Похвалявам мъдрото решение, което сте взели, но то ме плаши, защото заключавам, че е било наложително. А щом нещата са стигнали дотам, много трудно е да останем винаги далеч от този, към когото сърцето безспирно ни влече.

И все пак не се отчайвайте. Няма невъзможни неща за вашата красива душа; и ако един ден ви постигне нещастието да паднете (дано Бог ви пази!), повярвайте ми, моя скъпа красавице, вие поне ще имате утешението, че сте се борили с всички сили. Понякога онова, което човешката мъдрост не може да извърши, извършва го милостивият Бог. Може би вие ще получите помощта му и вашата добродетел, изпитана в страшните борби, ще излезе от тях по-чиста и по-сияеща. Надявайте се да получите утре силата, която днес ви липсва. И то не за да се утешите с тази мисъл, а за да добиете мъжеството да я използувате, както подобава.

Като оставям на провидението грижата да ви окаже помощ пред опасността, срещу която аз не мога нищо да направя, готова съм да ви поддържам и утешавам, доколкото силите ми позволяват. Няма как да облекча мъките ви, но ще ги споделя. Затова на драго сърце изслушах изповедта ви. Чувствувам как сърцето ви копнее да се излее в друго сърце. И отварям сърцето си; с годините то не е охладняло толкова, та да остане нечувствително за дружбата. То винаги е готово да ви приеме. Това ще бъде слабо утешение за страданията ви, но поне няма да плачете сама. И когато тази злощастна любов, добила над вас толкова голяма власт, ви принуди да говорите за нея, по-добре да я споделяте с мен, отколкото с него. Ето и аз говоря като вас и мисля, че ние и двете, макар да не се решаваме да го назовем по име, отлично се разбираме.

Не знам хубаво ли е от моя страна да ви го кажа, но той беше много развълнуван от вашето заминаване. Може би по-разумно би било да не ви споменавам, нищо, но аз не обичам благоразумието, което причинява мъка на приятелите ни. И все пак принудена съм да прекъсна писмото си. Зрението ми е слабо, ръката ми трепери, не мога да пиша дълги писма без чужда помощ.

Довиждане, моя красива приятелко, довиждане, мое любимо дете! Да, аз с удоволствие ви приемам за моя дъщеря, вие притежавате всичко необходимо за майчината гордост и радост.

Замъкът… 3 октомври 17…“