Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (9)

Писмо VII

Сесил Воланж до Софи Карне^[1]

 

„Не ти пиша нищо за женитбата си, защото по този въпрос знам толкова, колкото и първия ден. Попривикнах да не мисля вече за това и този начин на живот започна да ми се харесва. През по-голямата част от времето си разучавам песни и свиря на арфа. Струва ми се дори, че сега, когато нямам учител, или по-скоро, откакто имам много по-добър учител, повече обичам и пеенето, и арфата. Кавалерът Дансьони, господина, за когото ти бях писала, и с когото пях у госпожа дьо Мертьой, е много любезен; идва всеки ден у дома и пее с мен по цели часове. Той е много мил. Пее като ангел и композира чудесни мелодии, на които сам измисля думите. Много жалко, че е кавалер на Малтийския орден. Струва ми се, че ако се ожени, жена му ще бъде много щастлива… Наистина е очарователно нежен. Никога не си дава вид, че ти прави комплимент, а в същото време всяка негова дума те ласкае. Непрекъснато ме поправя както за музиката, така и за всичко друго, но критиките му са тъй внимателни и весели, че е невъзможно да не му бъда благодарна. Дори когато те гледа, сякаш иска да ти каже нещо любезно. Освен това е и много услужлив. Например вчера беше поканен на голям концерт, но предпочете да остане цялата вечер у мама. Беше ми много приятно, защото, когато той не е тук, няма с кого да разговарям и се отегчавам, а когато е тук, пеем или бъбрим. Той винаги намира какво да ми каже. Той и госпожа дьо Мертьой са единствените хора, които ми са приятни. А сега довиждане, скъпа приятелко, обещах днес да разуча една малка ария с много труден акомпанимент. Искам да сдържа думата си. Ще се занимавам с това, докато той дойде.

7 август 17…“