Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (87)

Писмо LXXXIV

Виконт дьо Валмон до Сесил Воланж

 

„Видяхте колко много ни досаждаха вчера. През целия ден не можах да ви предам писмото, изпратено за вас; нямам представа дали ще успея утре. Страхувам се да не ви изложа, като проявя повече услужливост, отколкото ловкост. Никога не бих си простил подобна непредпазливост, която би могла да бъде съдбоносна за вас и да хвърли в отчаяние моя приятел, защото ви е направил нещастна завинаги. Аз зная колко нетърпелива е любовта и разбирам колко мъчително е във вашето положение и най-малкото закъснение на единствената утеха, която можете да изпитате сега. Дълго обмислях как да отстраня пречките и открих едно много лесно средство; необходимо е само вие да ми помогнете малко.

Струва ми се, че ключът от вратата на вашата стая към коридора винаги стои върху камината в стаята на майка ви. Сама разбирате колко лесно ще стане всичко, ако вземем този ключ. Вместо него ще ви дам друг, напълно подобен, за да го замените. Достатъчно е да го имам на мое разположение час-два. За вас не е трудно да го вземете и за да не забележат, че го няма, прилагам друг ключ — виждате, че прилича напълно на вашия, никой не би могъл да открие разликата, ако не им хрумне да отворят вратата, но това едва ли ще се случи. Ще трябва само да привържете към него същата синя панделка, както на вашия ключ.

Постарайте се да ми осигурите ключа до утре или до други ден по време на закуска, защото тогава ще бъде по-удобно да ми го дадете и ще можем да го върнем на мястото до вечерта, когато има опасност майка ви да забележи нещо. Ако действуваме хитро, бих могъл да ви го върна на вечерята.

Нали знаете, че когато минаваме от гостната в трапезарията, госпожа дьо Розмонд винаги върви последна. Ще й подам ръка. Вие само трябва да се позабавите край гергефа си или да изпуснете нещо, за да останете назад. Тогава можете да вземете ключа — аз ще го държа в ръка зад гърба си. Не пропускайте, щом го вземете, да се приближите до леля ми и да й кажете няколко любезни думи. Ако случайно го изпуснете, не се притеснявайте. Все едно, че аз съм го изпуснал, аз отговарям за всичко.

Недоверието на майка ви и суровото й държане към вас оправдават напълно тази малка хитрост. Пък и това е единственият начин да получавате писмата на Дансьони и да му давате вашите; всеки друг начин е опасен и би могъл да ви погуби безвъзвратно и двамата; приятелската ми загриженост към вас не би ми позволила занапред да измислям други средства.

Щом ми дадете ключа, трябва само да вземем още някои предпазни мерки — вратата и ключалката не бива да скърцат, но това е проста работа. Ще намерите в същия шкаф, където ви оставям листове, смазка и перо. Нали се случва от време на време да сте сама в стаята си — използувайте тези мигове и намажете ключалката и пантите. Внимавайте само да не направите мазни петна — това би могло да ви издаде. Изчакайте нощта, защото, ако се справите умно, в което не се съмнявам, на другата сутрин никой нищо няма да види.

Но дори някой да забележи нещо, без да се колебаете, отговорете, че го е направил подочистачът на замъка. В такъв случай трябва да съобщите точния час и какво ви е казал — например, че е намазал всички ключалки, за да не ръждясват. Защото, нали разбирате, неправдоподобно би било да чуете шум и да не попитате защо намазва ключалката. Такива малки подробности създават правдоподобността, а само тя предпазва лъжите от неприятни последици, защото никой не си помисля да проверява очевидни неща.

След като прочетете това писмо, моля ви да го препрочетете и да вникнете добре в съдържанието му; преди всичко трябва да знаете точно какво искате да направим, а след това да се убедите, че нищо не съм препуснал. Непривикнал да си служа с хитрости, когато се отнася до мен, нямам голям опит в такива работи. Само пламенното приятелство към Дансьони и съчувствието ми към вас ме подтикнаха да се реша на подобни средства, колкото и невинни да са те. Мразя всичко, в което има дори само намек за измама — такъв ми е характерът. Но вашите злочестини толкова ме трогнаха, че съм готов на всичко, за да ги облекча.

Сама разбирате колко удобно ще ни бъде да се свързваме, ако успеем; тогава много лесно ще ви уредя среща с Дансьони. Не му казвайте още нищо за това. Само ще усилите нетърпението му, а часът да го задоволим, още не е настъпил. По-добре е, мисля, да го успокоявате, отколкото да възбуждате въображението му. Разчитам на вашата деликатност. Довиждане, моя прелестна поверенице. Обичайте поне малко своя настойник, слушайте го и ще спечелите. Аз се грижа за вашето щастие и бъдете сигурна, в тези грижи ще намеря и своето щастие.

24 септември 17…“