Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (92)

Писмо LXXXIX

Виконт дьо Валмон до кавалера Дансьони

 

„Ако работите ви не вървят толкова бързо, колкото вие бихте желали, приятелю, не бива да се сърдите единствено на мен. Тук имам да се справям с не една пречка. Не само с бдителността и строгостта на госпожа дьо Воланж; и вашата млада приятелка ми създава неприятности. Било от недостатъчна пламенност или от срамежливост, не прави всичко, което я съветвам, а аз, мисля, много по-добре от нея зная какво трябва да се прави.

Намерих прост, удобен и сигурен начин да й предавам вашите писма, както и да улесня по-късно срещите, които вие желаете, но не успях да я убедя да приеме предложението ми. Много съм огорчен, защото не мога да измисля друг начин да се видите с нея; непрекъснато се страхувам да не се изложим тримата, дори като и предавам писмата ви. Сам разбирате, неудобно е да се излагам на тази опасност, нито пък искам да ви излагам вас двамата.

Ще ми бъде мъчно, ако недостатъчното доверие на вашата малка приятелка ми попречи да ви бъда полезен. Може би ще бъде добре да й пишете това. Вие единствен трябва да решите какво да правим, защото не е достатъчно да помагаме на приятелите си, а да им помагаме, както те искат. По този начин ще можете да се убедите в чувствата й към вас, защото жена, която проявява воля, не обича толкова силно, колкото уверява.

Не подозирам вашата любима в непостоянство, но тя е още много млада и се страхува от майка си, която, както знаете, само се чуди как повече да ви злепостави. Може би ще бъде опасно да я оставите дълго, без да ви вижда. Все пак не се тревожете много от думите ми. Всъщност аз нямам причина да бъда недоверчив, проявявам само приятелска загриженост.

Прекъсвам писмото си, защото имам да свърша някои мои лични работи. Аз не съм толкова напреднал като вас, но обичам също така силно и това ме утешава. Ако не постигна щастието, но ви бъда полезен, все пак ще сметна, че не съм си загубил времето. Довиждане, приятелю мой.

Замъкът… 26 септември 17…“