Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (108)

Писмо CV

Маркиза дьо Мертьой до Сесил Воланж

 

„И така, малко момиченце, ето ви натъжена, засрамена; а този господин дьо Валмон е отвратителен човек, нали? Как! Той се е осмелил да се отнесе към вас като към любима жена! Научил ви е на това, което вие умирахте от желание да узнаете! Наистина непростително! А вие искате да запазите целомъдрието си за своя любим (който не посяга на него); и получавате от любовта само мъки и никакви наслади! Не може да се измисли нищо по-хубаво, вие наистина сте героиня на роман! Страст, нещастие и на всичко отгоре добродетел, какви прекрасни неща! Вярно, скучно е понякога сред цялото това бляскаво шествие, но така пише в романа.

Погледнете горкото момиченце, как да не го съжалим! С тъмни кръгове под очите на другия ден! А какво ще кажете за очите на любовника? Хайде, ангелчето ми, очите ви няма да бъдат винаги такива, всички мъже не са валмоновци. Какво казвате, не се осмелявате да погледнете никого! О, този път може би имате право, всички биха прочели в очите ви какво се е случило. Но повярвайте ми, ако беше така, нашите дами и дори нашите уважаеми девици би трябвало непрекъснато да свеждат скромно поглед.

Въпреки похвалите, които, както виждате, съм принудена да ви отправя, трябва да признаем, че не сте стигнали до връхната точка — не сте признали всичко на майка си. А така хубаво сте започнали! Хвърлили сте се в обятията й; ридали сте, тя също се разплакала! Каква вълнуваща сцена! Колко жалко, че не сте я завършили. Вашата нежна майка, вън от себе си от радост и за да запази добродетелта ви, щеше да ви изпрати в манастир. Там щяхте да си обичате Дансьони толкова, колкото ви се иска, без съперници и без грях. Щяхте да страдате на воля и Валмон сигурно не би дошъл да смути вашата печал с досадни наслади.

Възможно ли е наистина, почти петнадесетгодишна, да си останете такова дете! Съвършено правилно разсъждавате — вие не заслужавате моите добрини. А аз исках да бъда ваша приятелка — защото вие имахте нужда от приятелка с майка като вашата и с мъжа, на когото тя се готвеше да ви даде! Но ако не поумнеете, какво бихме могли да направим? На какво да се надявам, след като това, което вразумява девойките, на вас ви отнема разума.

Ако можехте да поразмислите, щяхте да разберете, че трябва по-скоро да се радвате, отколкото да се оплаквате. Но вие се срамувате и се притеснявате! Ех, успокойте се, срамът, предизвикан от любовта, е като любовната мъка — изпитва се един-единствен път. След това можем да се преструваме, но не го чувствуваме. А насладата остава и това вече е нещо! Сред вашите объркани приказки долових, че все пак сте способна да оцените това. Хайде още малко искреност! Кажете, вълнението, което ви е попречило «да постъпите както говорите» и «да се защищавате както трябва» и дори едва не ви е накарало да се натъжите, когато Валмон си е отишъл, на срама ли се дължеше? Или на насладата? А «умението на Валмон да говори тъй, че да не знаеш как да му отговориш», не идва ли от умението му да действува? Ах, момиченцето ми, вие лъжете, и при това лъжете приятелката си. Не е хубаво така. Но няма значение.

Това, което би било и би си останало само удоволствие за другите, във вашето положение е истинско щастие. Наистина, как не проумявате, че между една майка, чиято обич ви е необходима, и любим, чиято любов бихте желали да запазите навеки, единственият начин да достигнете тези две противоположни цели е да се занимаете с трета. Това ново приключение ще отвлече вниманието ви, така ще можете да си придавате вид пред майка си, че жертвувате от покорност към нея симпатия, която не би й се понравила, а пред вашия любим ще покажете прекрасна защита, която той ще оцени. Уверявайки го непрекъснато в любовта си, вие ще отказвате да му дадете последните доказателства за нея. Това няма да е трудно във вашия случай, а той ще приписва всичко на добродетелта ви. Може би ще се оплаква, но ще ви обича още повече; и тази двойна награда — да жертвувате любовта си заради майка си и да се защищавате от любимия си, вие ще заплатите, като вкусвате насладата! О, колко жени са погубили доброто си име, което чудесно биха запазили, стига да можеха да го поддържат с подобни средства!

Предложеното от мен разрешение не ви ли се струва най-разумно и най-приятно? Знаете ли какво сте спечелили с досегашното си държане? Майка ви, смятайки, че тъгувате все повече и повече, защото обичате все повече и повече, страшно се е ядосала и е решила да ви накаже; чака само случай да се убеди напълно в това. Писа ми по този въпрос; тя ще се опита да ви изтръгне признание. Имала намерение дори да ви предложи Дансьони за съпруг, за да ви накара да говорите. Ако се поддадете на тази коварна нежност и откриете сърцето си, скоро ще бъдете затворена за дълго, може би завинаги и тогава на воля ще оплаквате сляпата си доверчивост.

Хитростта, с която искат да си послужат срещу вас, трябва да бъде победена чрез друга хитрост. Постарайте се, като не издавате тъгата си, майка ви да ви повярва, че не мечтаете вече толкова за Дансьони. Няма да й е трудно да се убеди, защото раздялата обикновено действува точно така; освен това ще бъде много по-доволна от вас, тъй като ще й дадете възможност да се поздрави за благоразумието си, което й е подсказало това средство. Но ако още се съмнява и все пак се опита да ви провери, заговорвайки ви за женитба, покажете, че сте готова да се покорите, както подобава на девойка от добро семейство. Всъщност какво рискувате? Мога да ви кажа — всички мъже са еднакви, но дори и най-неприятният не е толкова скучен, колкото една майка.

Доволна от вас, майка ви най-сетне ще ви омъжи и тогава много по-свободна вече, вие ще можете, ако ви харесва, да изоставите Валмон и да вземете Дансьони, или пък да си запазите и двамата. Защото, трябва да ви кажа, вашият Дансьони е много мил, но е от тези мъже, които можем да имаме, когато ни се прииска, и да го държим колкото ни се иска. Ето защо не е необходимо да се престаравате. Не е същото с Валмон — да го запази една жена, е мъчно, а да го напусне, е опасно. Спрямо него трябва да се проявява много ловкост или ако не ловкост, то голяма кротост. Но ако успеете да го направите свой приятел, това би било истинско щастие! Той ще ви постави веднага в първите редици на най-модните дами. Така се достига положението в обществото, а не като се червим и плачем, хранейки се на колене, както са ви наказвали вашите монахини. Бъдете разумна и се постарайте да се помирите с Валмон, който сигурно много ви се сърди; тъй като трябва да поправите глупостите си, не се страхувайте, а сама го насърчете. Скоро ще узнаете, че обикновено мъжете правят първата стъпка, но почти винаги ние трябва да направим втората. Имате отличен предлог за това — писмото ми не бива да остава у вас; искам веднага след като го прочетете, да го дадете на Валмон. Не забравяйте обаче да го запечатате. Нека да изглежда, че вие сама правите опит за помирение, без никой да ви е посъветвал. Пък и аз само на вас мога да говоря така приятелски, на никого другиго в света.

Довиждане, ангелче, послушайте съветите ми и ми съобщете дали всичко е наред.

П. П. Щях да забравя… още една дума. Постарайте се да поправите стила си. Вие все още пишете като дете. Ясно ми е на какво се дължи — казвате всичко, което мислите, и нищо, което не мислите. Помежду си можем така, защото няма какво да крием една от друга, но пред всички останали и особено пред любимия си по този начин винаги ще изглеждате малка глупачка. Нали разбирате, когато пишете на някого, писмото е за него, а не за вас. Ето защо постарайте се да му кажете не това, което, вие мислите, а това, което на него повече би му харесало.

Довиждане, душичке, целувам ви, вместо да ви се карам, с надеждата да станете по-благоразумна.

Париж, 4 октомври 17…“