Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо XCV

Сесил Воланж до виконт дьо Валмон

 

„Моля ви, господине, да благоволите да проявите добрината да ми предадете онзи ключ, който ми предлагахте, за да го сложа на мястото на другия. След като всички го желаят, явно е, и аз трябва да се съглася.

Не знам защо сте писали на господин Дансьони, че не го обичам вече; не съм ви дала повод да мислите така, смятам. А той много се е огорчил, също и аз. Знам, че сте негов приятел, но това съвсем не е причина да го натъжавате, нито пък мен. Ще ми направите голямо удоволствие, ако му напишете обратното още с първото си писмо, като добавите, че сте сигурен в това, защото той има голямо доверие във вас. А аз, като казвам нещо и не ми вярват, не знам какво да правя.

Колкото до ключа, бъдете спокоен, отлично запомних всичко, което ми писахте. Все пак, ако сте запазили писмото си и ако искате да ми го дадете заедно с ключа, обещавам ви да бъда много внимателна. Ако успеете да направите това утре на обед, ще ви дам ключа вдругиден на закуска. И вие ще ми го върнете по същия начин като първия ключ. Бих искала това да стане колкото може по-скоро, тогава за по-кратко време ще съществува опасността мама да не забележи нещо.

А после, когато вече имате този ключ, бъдете така добър да си послужите с него, за да вземете писмата ми. По този начин господин Дансьони ще получава по-често известия от мен. Вярно е, че така ще ни бъде по-удобно, отколкото досега. Но работата е там, че аз много се страхувам. Моля да ме извините и се надявам, вие да продължите да бъдете все така любезен както преди. И аз ще ви бъда все така признателна.

Имам чест, господине, да бъда ваша най-предана и най-покорна…

28 септември 17…“