Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо CXXXIX

Президентшата дьо Турвел до госпожа дьо Розмонд

 

„Колко се упреквам, моя отзивчива приятелко, че побързах веднага да ви пиша за мимолетните си терзания! Вие сте огорчена заради мен, а аз отново съм щастлива. Да, всичко е забравено, простено или по-скоро, да кажем, всичко е както преди. След болката и тревогата отново намерих спокойствие и наслада. О, радост на сърцето ми, как да я изразя! Валмон е невинен! Никой не може да бъде виновен, щом обича тъй силно. Той не е извършил грозните, оскърбителни постъпки, в които го обвинявах така горчиво, и дори да има в какво да го упрекна, трябва да бъда снизходителна — нима самата аз не съм проявявала несправедливост, която съм длъжна да изкупя.

Няма да ви разказвам с подробности постъпките или причините, които го оправдават. Разумът ще ги осъди, единствено сърцето е в състояние да ги разбере. Но ако все пак ме обвините в слабост, ще си позволя да ви припомня вашите разсъждения. Нали самата вие казвате, че неверността на мъжете не означава непостоянство.

Естествено аз усещам как тази разлика, макар и сякаш приета от обществото, накърнява истинската чувствителност, но защо да се оплаквам, след като Валмон страда много повече от мен? Вярвайте ми, той сам не може да си прости и да се утеши за грешката, която аз вече забравих. А как да не е изкупил той тази нищожна вина с изблика си на любов към мен и с моето щастие!

Или моето блаженство стана още по-пълно, или сега аз го ценя много повече, защото се бях уплашила, че съм го загубила. Но мога да ви кажа — дори да трябва да понеса още веднъж подобни жестоки мъки, не бих сметнала, че заплащам скъпо голямото щастие, което изпитах след това. О, моя нежна майко, смъмрете вашата неразумна дъщеря! Тя ви наскърби със своята припряност! Смъмрете я, тя така дръзко осъди и наклевети този, когото беше длъжна да боготвори. Но признавайки неблагоразумието си, знайте, че тя е щастлива! Нека радостта й стане още по-голяма, като и вие споделите щастието й!

Париж, 16 ноември 17… вечерта“