Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (157)

Писмо CLIV

Госпожа дьо Воланж до госпожа дьо Розмонд

 

„Болничните листове ви осведомяват по-добре от мен, моя скъпа приятелко, колко зле е нашата болна. От грижи по нея почти нямам време да ви пиша; обаждам ви се само когато се случи нещо непредвидено. Ето какво стана. Най-неочаквано получих писмо от господин дьо Валмон, на когото му хрумнало да ме избере за своя довереница и дори за посредница между него и госпожа дьо Турвел, на която беше изпратил писмо, прибавено към моето. Върнах нейното и отговорих на моето. Изпращам ви писмото си; и вие като мен, убедена съм, ще прецените, че не можех и не биваше да изпълня молбата му. Но дори й да исках да му помогна, би било излишно, защото нашата нещастна приятелка не разбира вече нищо. Тя постоянно бълнува. Какво ще кажете за отчаянието на господин дьо Валмон? Да му вярваме ли, или той само иска всички ни да излъже. Ако този път е искрен, може да се каже, че сам е причина за нещастието си. Сигурно няма да остане доволен от отговора ми, но, признавам, всичко в тази тъжна история ме настройва срещу виновника.

Прощавайте, скъпа приятелко, връщам се пак към тъжните си задължения, много тъжни наистина, защото не съзирам проблясък на надежда. Знаете колко хубави чувства изпитвам към вас.

Париж, 5 декември 17…“