Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (52)

Писмо XLIX

Сесил Воланж до кавалера Дансьони

 

„Не съм нито лекомислена, нито изменчива, господине, но достатъчно беше да ми изяснят поведението ми, за да почувствувам, че е необходимо да го променя. Дадох обет на Господа за това, както и да принеса в жертва чувствата си към вас, които стават още по-престъпни поради духовното ви звание. Чувствувам, че това ще ми причини голяма болка и няма да скрия, че от завчера, щом се сетя за вас, плача. Но надявам се Бог да се смили и да ми даде необходимата сила да ви забравя, за което го моля вечер и сутрин. Очаквам също така от вашето приятелство и благородство да не се опитвате да нарушите похвалното ми решение, което ми внушиха, и което ще се опитам да сдържа. Затова ви моля, бъдете така любезен да не ми пишете вече; предупреждавам ви също, че няма да ви отговарям, защото иначе ще ме принудите да разкажа всичко на мама и тогава изобщо ще се лиша от удоволствието да ви виждам.

Това няма да ми попречи да запазя към вас цялата привързаност, която човек може да изпитва, без да прави нищо лошо; и наистина от цялата си душа ви желая много-много щастие. Чувствувам, че вие вече няма да ме обичате както преди и може би ще обикнете друга повече от мен. Но това ще бъде още едно наказание за моята грешка, че ви подарих сърцето си, което трябва да отдам само на Бог и на мъжа, за когото ще се омъжа. Надявам се Господ милосърдно да се смили над слабостта ми и да ми изпрати страдание, което бих могла да понеса.

Прощавайте, господине. Уверявам ви, че ако ми беше позволено да обичам някого, бих обичала само вас. Но това е всичко, което мога да ви кажа, и може би то дори е повече, отколкото е позволено.

31 август 17…“