Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (60)

Писмо LVII

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Получих писмото ви вчера, като се прибрах. Вашият гняв много ме развесели. Ако Дансьони беше направил тези грешки пред вас, нямаше така да се възмущавате! Явно от жажда за мъст подучвате любимата му да му прави номера на дребно. Вие наистина сте злодейка! Да, вие сте очарователна и никак не ми е чудно, че на вас ви оказват много по-малко съпротива, отколкото на Дансьони.

Освен това опознах напълно този чудесен герой на роман! Той вече няма тайни от мен. Толкова усилено го поучавах, че честната любов е висше благо и едно силно чувство струва повече от десет несериозни връзки, че докато го убеждавах, сам се почувствувах влюбен и плах; той видя, че мисля като него, и очарован от моето чистосърдечие, ми разказа всичко и ми се закле в безгранично приятелство. От това обаче нашият план не се е придвижил нито крачка напред.

Преди всичко той очевидно смята, че трябва да се държи много по-внимателно към една благородна девойка, отколкото към някоя жена, която няма повече какво да губи. Освен това е убеден, че нищо не може да оправдае мъжа, когото девойката е принудена да приеме за съпруг, за да не живее опозорена, след като тази девойка е много по-богата от него, какъвто е нашият случай. Доверието на майката, невинността на дъщерята, всичко го смущава и го възпира. Тъй или иначе, не е толкова мъчно да опровергая тези негови доводи, колкото и справедливи да са те. С малко повече ловкост и подпомогнат от любовта му, бих могъл да ги унищожа; още повече, че те го правят смешен пред другите и аз бих могъл да се позова на това. Бедата е другаде — той се чувствува щастлив така. И действително, ако първата любов ни се струва винаги по-благородна и по-чиста, ако тя напредва много по-бавно, причината за това не се крие, както всички мислят, в чувствителността или срамежливостта, а защото сърцето, удивено от едно непознато чувство, се спира, така да се каже, на всяка крачка, за да изживее с наслада очарованието, което изпитва, и защото това очарование притежава такава власт над неопороченото сърце, че то забравя всяко друго наслаждение. И това е вярно, щом дори безпътникът, когато се влюби — ако изобщо е възможно да се влюби, — не бърза да изживее насладата: между държането на Дансьони към малката Воланж и моето към светицата госпожа дьо Турвел има разлика само в силата на чувството.

За да се разпали нашият младеж, са необходима по-големи препятствия, каквито той не е срещнал; и особено е необходима малко повече тайнственост, защото тайнствеността води до дързост. Започвам да мисля, че вие объркахте работата, като му помогнахте толкова много. Държането ви щеше да бъде добре дошло за някой опитен мъж, изпълнен с желания, но трябваше да предвидите, че за един порядъчен и влюбен младеж най-голямата награда е външната изява на любовта и колкото повече той е уверен, че е обичан, толкова по-малко предприемчив ще бъде. Какво да правим сега? И аз сам не зная. Не ми се вярва обаче малката да загуби невинността си преди брака и ние ще останем на сухо. Яд ме е, но не виждам лек.

Докато аз държа речи, вие чудесно си живеете с вашия кавалер. Това ми напомня, че ми обещахте да му измените с мен. Имам писменото ви обещание и не искам то да остане само на приказки. Може би срокът за плащането не е дошъл още, съгласен съм, но благородно ще бъде от ваша страна вие да не го дочакате, а аз ви обещавам проценти. Какво ще кажете за това, моя прелестна приятелко? Не се ли уморихте от вярната си любов? Изглежда, кавалерът прави чудеса? О, разрешете ми да се намеся. Ще ви накарам да признаете, че сте открили у него толкова достойнства само защото сте ме забравили.

Прощавайте, моя прелестна приятелко. Целувам ви така, както ви желая! Да видим дали всичките целувки на кавалера могат да бъдат пламенни като моите!!

5 септември 17…“