Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо CVII

Азолан до виконт дьо Валмон

 

„Господине, съгласно вашите заповеди, щом получих писмото ви, отидох при господин Бертран, който ми предаде двадесет и пет луидора, както сте му поръчали. Поисках да добави още два за Филип, на когото, както беше писал господинът, казах да замине веднага, но той нямаше пари; господин посредникът ви обаче не пожела да ми даде, като ми каза, че нямал заповед от вас. Ето защо бях принуден да дам от моите пари; нека господинът бъде така добър да държи сметка за това.

Филип замина снощи, поръчах му да не напуска кръчмата, за да съм сигурен, че ще го намеря веднага, ако е необходимо.

После отидох у госпожа президентшата, за да видя госпожица Жюли, но тя беше излязла и аз поговорих само с Ла Фльор, от който нищо не можах да узная, защото след завръщането той ходел в дома само по време на ядене. Вторият лакей извършвал всичко останало, а както знае господинът, аз не го познавам. Но днес пак започнах отначало.

Тази сутрин отидох отново при госпожица Жюли и тя сякаш много ми се зарадва. Разпитах я защо се е завърнала господарката й; тя ми обясни, че нищо не знае — мисля, каза истината. Упрекнах я, дето не ме е предупредила за заминаването си, а тя ме увери, че узнала за него вечерта, когато отишла да прислужва на госпожата преди лягане; горката девойка едва поспала два часа, цяла нощ приготвяла багажа. Излязла от стаята на господарката си след един часа, като я оставила да пише.

Сутринта госпожа дьо Турвел, заминавайки, дала едно писмо на портиера на замъка. Госпожица Жюли не знае за кого е било. Казва, че може би е било за господина, но господинът нищо не ми споменава за него.

По време на пътуването госпожата била скрила лицето си с качулка, ето защо не се виждало. Но госпожица Жюли е сигурна, че тя плачела. Не промълвила нито дума по пътя и не пожелала да се спре в…[1], както направила, когато отивала в замъка. Това никак не било приятно на госпожица Жюли, която не била закусила. Аз й обясних — господарите винаги са си господари.

Щом пристигнали, госпожата си легнала, но останала в леглото само два часа. Щом станала, извикала портиера и му наредила да не пуска никого в къщи. Не си направила дори тоалета. Явила се само на обед, но хапнала малко супа и веднага станала. Поднесли й кафето в стаята и госпожица Жюли влязла по същото време. Тя видяла как господарката й подрежда книжата си в бюрото и забелязала, че това са писма. Обзалагам се, че са писмата на господина. От трите писма, пристигнали следобед, тя държала едното непрекъснато пред себе си до вечерта! Сигурен съм, че е било писмото от господина. Но защо тогава е заминала така? Това ме учудва! Но господинът сигурно знае, а не е моя работа да се бъркам в тези неща.

Госпожа президентшата отишла следобед в библиотеката и взела две книги, които занесла в будоара си, но госпожица Жюли уверява, че не е чела дори четвърт час през деня, а чела само онова писмо и мечтала, подпряла глава с ръка. Тъй като си помислих, че господинът ще бъде доволен, ако знае какви книги е взела от библиотеката, а госпожица Жюли не знаеше, отидох днес в библиотеката уж да я разгледам. Две книги липсваха: вторият том на «Християнски мисли» и първият том на една книга със заглавие «Кларис». Пиша така, както са означени. Господинът може би знае кои са.

Вчера вечерта госпожата не вечеряла, пила само чай.

Позвънила рано тази сутрин, поръчала веднага да й приготвят колата и още преди девет часа отишла във «Фройан» да слуша църковната служба. Пожелала да се изповяда, но свещеника го нямало и щял да се върне след десетина дни. Реших, че е правилно да съобщя това на господина.

После тя се върнала в къщи, закусила и седнала да пише; с това се занимавала близо един час. Намерих случай да извърша скоро онова, което господинът би желал най-много, защото аз ще занеса кореспонденцията на пощата. Нямаше писмо за госпожа дьо Воланж, но изпращам едно на господина, което е до господин президента. То ми се стори най-интересното. Имаше също така и за госпожа дьо Розмонд, но си помислих, че господинът би могъл да я вижда, когато му се прииска, затова й изпратих писмото. Впрочем господинът ще узнае всичко, тъй като госпожа президентшата е писала и на него. За в бъдеще ще мога да получавам всички писма, които искате, тъй като винаги госпожица Жюли ги предава на прислужниците, а тя ме увери, че от приятелство към мен и към господина е готова да направи онова, което бих пожелал.

Отказа се дори да вземе парите, които й предложих; мисля обаче, че е добре господинът да й направи някакъв малък подарък; и ако пожелае да ме натовари с тази задача, аз много лесно ще узная какво би й доставило удоволствие.

Надявам се господинът да не сметне, че му служа небрежно и не съм взел присърце отправените ми упреци. Не знаех нищо за отпътуването на госпожа президентшата, защото изпълнявах добросъвестно задълженията си към господина, тъй като той ме беше накарал да замина в три часа през нощта; при това положение не можах да видя госпожица Жюли вечерта, както обикновено, понеже отидох да спя в Турнбрид, за да не събудя никого в замъка.

Колкото до упреците на господина, че често съм без пари, то е, защото преди всичко обичам да се нося спретнато, както господинът сигурно е забелязал, а после да се поддържа честта на дрехата, която носим. Знам, че би трябвало да пестя за бъдеще, но се доверявам изцяло на щедростта на господина, който е толкова добър господар.

Колкото до това да постъпя на служба при госпожа дьо Турвел едновременно със службата ми при господина, надявам се да не ми искате подобно нещо. У госпожа херцогинята беше друго; но съвсем не ми подхожда да стана лакей, и отгоре на това лакей на съдийски благородник, след като съм имал честта да бъда егер на господина. За останалото господинът може да разчита на този, който има честта да бъде с всичкото си уважение и обич най-простият негов слуга.

Ру Азолан, егер

Париж, 5 октомври 17… единадесет часът вечерта“

Бележки

[1] Става дума за същото село по средата на пътя за Париж — Б.пр.