Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (156)

Писмо CLIII

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Веднага отговарям на писмото ви; ще се опитам да бъда ясен, макар това да не е лесно с вас, след като решихте нищо да не разбирате.

Не беше нужно да се изясняваме надълго и нашироко, че всеки от нас има подръка необходимото, за да погуби другия, затова по-добре е да се щадим взаимно. Но не е там работата. Разбира се, освен жестокото решение да се погубим и несъмнено по-доброто да останем единни, както бяхме и дори още повече, като възобновим предишната си връзка, освен тези две решения, казвам, може би съществуват и хиляди други. Ето защо няма да е смешно да ви кажа, нито е смешно, като ви повтарям, че от този ден нататък аз ще бъда ваш любовник или ваш враг.

Убеден съм, че подобен избор ви смущава; много по-удобно би било за вас да извъртате нещата; ясно ми е, че никога не ви е било приятно да отговаряте направо с «да» и «не», но както сама разбирате, аз не мога да ви пусна да се измъкнете от този тесен кръг, без да рискувам да бъда изигран; би трябвало да предвидите, че няма да понеса подобно нещо. Решете сама. Можете да избирате, но не желая да оставам в неизвестност.

Предупреждавам ви само, че няма да ме излъжете с усукванията си, умни или глупави, и няма да ме подмамите с ласките, с които може би ще се опитате да украсите отказа си; часът на откровеността дойде. И аз пръв ще ви дам пример. Заявявам ви искрено, че предпочитам мир и съюз, но ако се наложи да ги развалим, имам, мисля, и право, и средства за това.

Трябва да добавя още — и най-малката пречка от ваша страна ще бъде приета като истинска декларация за война. Нали разбирате, моля ви за кратък отговор; не са нужни нито дълги, нито красиви фрази. Достатъчни са две думи.

Париж, 4 декември 17…“

„Е, добре, война!“