Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (32)

Писмо XXX

Сесил Воланж до кавалера Дансьони

 

„Най-сетне, господине, съм съгласна да ви пиша, да ви уверя в моето приятелство, в моята любов, защото без това вие ще бъдете нещастен. Вие ми пишете, че нямам добро сърце; уверявам ви, че се лъжете и се надявам вече да не се съмнявате в това. Ако ви е било тежко, че не ви писах досега, повярвайте ми, и на мен не ми беше леко. Но работата е там, че за нищо на света не бих желала да постъпя лошо и сигурно не бих ви признала любовта си, ако можех да се въздържа, но вашата тъга много ме измъчва. Надявам се, че сега вие вече няма да тъгувате и двамата ще бъдем много щастливи.

Разчитам на удоволствието да ви видя тази вечер и че ще дойдете по-рано; никога няма да бъде толкова рано, колкото аз бих желала! Мама ще вечеря в къщи и, мисля, ще ви покани да останете и вие. Надявам се да не сте зает както завчера. Приятно ли беше на вечерята, на която ходихте? Защото побързахте да си отидете рано-рано. Но да не говорим за това — сега, когато знаете, че ви обичам, надявам се, ще оставате с мен толкова, колкото бихте могли; защото аз съм щастлива само тогава, когато съм с вас, и бих искала и за вас да бъде така.

Много ми е мъчно, че сте още тъжен, но вината не е моя. Ще ви помоля да ми донесете арфата веднага щом дойдете, за да получите писмото ми начаса. Не мога да измисля нищо по-умно.

Прощавайте, господине, обичам ви много, от цялото си сърце; колкото повече ви го повтарям, толкова по-щастлива се чувствувам; надявам се, че и вие ще бъдете щастлив.

24 август 17…“