Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (82)

Писмо LXXIX

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Смятах да отида рано сутринта на лов, но времето е отвратително. Нямам нищо за четене — само един нов роман, който би отегчил дори някоя пансионерка. Ще поднесат закуската най-рано след два часа, затова въпреки моето дълго писмо от вчера, още ми се разговаря с вас. Сигурен съм, че няма да ви отегча, защото ще ви разкажа за много хубавия Преван. Как така не знаете нищо за неговото прословуто приключение, което раздели неразделните? Обзалагам се, че ще си го спомните още при първата дума. Но понеже искате, ще ви го разкажа.

Сигурно не сте забравили как цял Париж се учудваше, че три жени, и трите хубави, еднакво надарени, жени, които биха могли да имат едни и същи изисквания останаха близки приятелки и след като бяха приети в обществото. Отначало потърсиха причината за това в голямата им свенливост; скоро обаче ги обкръжи тълпа поклонници, чиито ухажвания те си поделяха, и узнали цената си, благодарение на вниманието, което се надпреварваха да им оказват, не се разделиха, а, напротив, сприятелиха се още повече. Можеше да се каже дори, че всяка победа на едната сякаш беше победа и на другите две. Всички се надяваха, че с любовта ще дойде и съперничеството. Но трите прелестни девойки си оспорваха честта да бъдат ябълка на раздора. И аз самият бих встъпил в редиците на поклонниците, ако графиня дьо… не беше проявила към мен височайшето си благоволение по същото време и това не ми позволи да се покажа неверен още преди да съм получил съгласието, до което се домогвах.

Междувременно нашите три красавици сякаш по предварителна уговорка направиха по време на един карнавал избора си, но вместо това да предизвика буря, както всички очакваха, дружбата им стана още по-голяма поради чара на взаимните признания.

Тогава тълпата неуспели поклонници се обедини със завистливите дами и възмутителното постоянство беше подложено на публична критика. Едни твърдяха, че в компанията на неразделните (така ги наричаха) основният закон бил общността на имуществата, който се отнасял дори за любовта. Други уверяваха, че тримата любовници нямат съперници, но имат съпернички. Стигнаха дотам да твърдят, че ги били взели само за пред хората и те били получили звание, но не и служба.

Тези слухове, истински или лъжливи, не предизвикаха желания ефект. Напротив, трите двойки почувствуваха, че ще бъдат загубени, ако се разделят в този момент, и взеха решение да посрещнат смело бурята. Обществото, което се уморява от всичко, най-сетне се умори и от това безплодно злословие. Понесено от своето естествено лекомислие, то започна да се занимава с други неща. После, връщайки се на тази история, с обичайната си непоследователност, замени критиките с похвали. И тъй като тук всичко е мода, всички бяха обзети от възторг. Той вече беше започнал да се превръща в истинско безумие, когато Преван реши да провери всичките тези чудеса и да затвърди общественото и своето лично мнение.

И така, той се постара да се сближи с тези образци на съвършенството. Беше приет много лесно сред тях и това му се стори благоприятно предзнаменование. Той знаеше чудесно, че щастливите хора не допускат така лесно до себе си други. И скоро се убеди, че действително това толкова прехвалено щастие е като щастието на кралете — завиждат му, но не го желаят. Забеляза, че на тези уж «неразделни» им се искат удоволствия навън и дори започваха да търсят други развлечения. И заключи, че връзките на любовта или приятелството се бяха разхлабили или разкъсали и само честолюбието и навикът имаха още известна сила.

Жените, обединени по необходимост, запазваха външно предишната си близост, но мъжете, по-свободни в своите действия, бяха започнали да си измислят задължения, които трябва да изпълнят, или работи, които не могат да пренебрегнат. Уж се оплакваха още от това, но не се мъчеха да се освободят и вечер рядко се събираха всички заедно.

Тяхното поведение било добре дошло за старателния Преван, който, озовавайки се всеки ден съвсем естествено край тази, която била изоставена, имал възможност да оказва последователно и според обстоятелството еднакво внимание на трите приятелки. Той бързо съобразил, че ако избере една от тях, ще се погуби; лъжливият срам да измени първа, би изплашил предпочетената: нараненото тщеславие на другите две би ги направило неприятелки на новия любовник и те не биха пропуснали да се увлекат в строгостта на възвишените принципи; и най-сетне ревността сигурно би му довела отново влюбения съперник, което би било много опасно. Всичко би се превърнало в пречка; но при неговия троен план всичко ставало лесно; всяка от жените проявявала снизходителност, защото била заинтересувана, а всеки от мъжете — защото предполагал, че не се отнася до него.

Преван, който по това време трябвало да пожертвува само една жена, бил много щастлив, че е станал известен. Любовницата му, чужденка, отхвърляйки хитро ухажването на един велик принц, беше привлякла вниманието на двора и на целия град; любовникът й разделяше с нея почестите и се възползувал от това пред новите си любовници. Единствената мъчнотия била, че трябвало да провежда едновременно трите маневри, като се съобразява с тази, която се поддала най-късно. И действително знам от един негов приятел, че най-трудно му било да задържи първата, която била готова да разцъфне близо две седмици преди другите.

Най-сетне настъпил великият ден; Преван, който успял да се сдобие с трите признания, бил вече господар на бойните действия и след малко ще научите как постъпил. Единият от тримата съпрузи отсъствувал, другият заминавал призори следващия ден, а третият бил в града. Неразделните приятелки щели да вечерят у сламената вдовица, но новият господар не им позволил да поканят любовниците си. Същата сутрин той разделя в три пакета писмата на своята красива чужденка; прибавя към единия, получения от нея портрет, към втория — любовния вензел, нарисуван от нея, към третия — къдрица от косите й. Всяка от трите приятелки получава по един пакет и изпраща в замяна рязко писмо за скъсване на любовника си.

Добро постижение, но все още недостатъчно. Тази, чийто съпруг бил в града, имала на разположение само деня; уговорили се да се престори на неразположена и да не отиде на вечеря у приятелката си — така цялата вечер щяла да бъде на Преван. Нощта му подарила онази, чийто мъж отсъствувал, а последната му дала любовна среща призори, когато трябвало да замине третият съпруг.

Преван, който не пропуска нищо, изтичва веднага при своята красива чужденка; проявява раздразнение, тя също се ядосва — точно това му е необходимо; скарват се и така той си осигурява едно денонощие свобода. След като извършва всичките тия неща, той се завръща в къщи, за да си почине. Но там го очакват нови тревоги.

Писмата за раздяла изведнъж разкриват на изоставените любовници истината и всеки от тях разбира, че е пожертвуван заради Преван; досадата, че са изиграни, както и раздразнението, което почти винаги се поражда от унижението, че сме напуснати, свързва тримата, без да са се уговаряли; те решават едновременно да поискат удовлетворение от щастливия съперник.

Преван намира в къщата си три покани за дуел и ги приема честно, но не желаейки да загуби нищо нито от насладата, нито от славата на това приключение, извиква тримата на другия ден сутринта на едно и също място в един и същи час — при вратите на Болонската гора.

Вечерта се подвизава в три легла и навсякъде жъне еднакъв успех. Поне той се похвалил после, че всяка от новите му любовници получила по три пъти залог и клетва за неговата любов. Тук, както разбирате, на историята липсват доказателства. Безпристрастният историк може само да обърне внимание на недоверчивия читател, че когато тщеславието и въображението са възбудени, те са в състояние да извършват чудеса и че сутринта, последвала тази великолепна нощ, сякаш би могла да премахне всяка предубеденост за в бъдеще. Тъй или иначе, следващите факти поне са по-достоверни.

Преван се явява на срещата точно в определеното от него време. Намира там тримата си съперници, малко изненадани от срещата и може би поуспокоени, всеки поотделно, виждайки, че не са сами в нещастието. Преван се приближава до тях любезно и непринудено и им държи следната реч, която ми предадоха напълно точно.

«Господа — казал им той, — щом ви срещам тук събрани, вие сигурно сте се досетили, че и тримата имате една и съща причина да сте недоволни от мен. Готов съм да ви дам удовлетворение. Хвърлете жребие, за да определите кой ще се опита пръв да ми отмъсти, тъй като тримата имате еднакви права. Аз не съм довел нито секунданти, нито свидетели. Без свидетели ви нанесох обидата, не са ми нужни и при изкуплението.» И тук, поддавайки се на навика си на играч, добавил: «Знам, че банката рядко печели два пъти поред, но все едно каква съдба ме очаква — стига ни толкова живот, щом сме спечелили любовта на жените и уважението на мъжете!»

Докато изненаданите му противници се споглеждали безмълвно и може би съсредоточено обмисляли, че в тази тройна битка резултатите не могат да бъдат еднакви, Преван продължил.

«Не крия от вас — казал той, — че прекарах страшно уморителна нощ. От ваша страна би било великодушно да ми позволите да си възстановя силите. Поръчах да ми донесат закуска, направете ми честта да бъдете мои гости. Да закусим заедно и главно да закусим весело. За подобни дреболии можем да се бием, но, струва ми се, не бива да си разваляме настроението.»

Те приели да закусят заедно и, както разправят, Преван бил чудесен. Той проявил ловкост и не уязвил нито един от съперниците; убедил ги, че всеки от тях лесно би могъл да има същия успех, и главно накарал ги да признаят, че и те като него не биха изпуснали подобен случай. Щом постигнали съгласие, всичко се уредило от само себе си. Още преди края на закуската повторили най-малко десет пъти, че подобни жени не заслужават порядъчни мъже да се бият за тях. Тази мисъл създала задушевна атмосфера, виното я подсилило и малко по-късно не само всяка вражда изчезнала, но дори си разменили клетви за вечно приятелство.

Преван, който разбира се, мечтаел точно за такава развръзка, все пак нямал желание да се лиши и от славата. Затова, нагаждайки ловко плановете си според обстоятелствата, той казал на тримата обидени: «Истината е, че не на мен, а на своите неверни любовници трябва да отмъстите. Ще ви предоставя тази възможност. И аз започвам да се чувствувам оскърбен и скоро ще се присъединя към вас. Ако всеки от вас поотделно не е успял да задържи една от тях, как ще мога аз да задържа и трите? Вашата свада става моя. Приемете поканата ми да вечеряте с мен в моята малка къща и надявам се отмъщението да не бъде отсрочено.» Помолили го да се доизясни, но той отговорил с тон на превъзходство, право, на който му давали обстоятелствата: «Господа, доказах ви, мисля, че зная как да се държа. Разчитайте на мен.» Тримата се съгласили, целунали новия си приятел и се разделили до вечерта, очаквайки го да изпълни обещанието си.

Без да губи време, той се върнал в Париж и се обадил на новите си любовници. И трите му обещали, че ще отидат да вечерят с него насаме в малката му къща. Двете се поколебали, но за какво да отказват, след като били дали всичко! Той им определил среща след един час — времето, необходимо да изпълни плановете си. След това предупредил тримата измамени любовници и четиримата развеселени отишли да чакат жертвите си.

Чули как пристига първата. Преван я посрещнал сам, приел я пламенно, отвел я в светилището, където тя си въобразявала, че ще бъде божеството, а после изчезнал под някакъв предлог — заместил го обиденият любовник.

Нали разбирате, смущението на жената, несвикнала с любовни похождения, водело до лесна победа. Всеки неизречен упрек бил приет като милост и избягалата робиня, върната отново на предишния си господар, била много щастлива, че може да се надява на прошката му, приемайки първата си верига. Мирният договор бил сключен насаме и на опустялата сцена на свой ред се явили нови актьори, кажи-речи, по същия начин и главно — със същата развръзка.

При това всяка от жените смятала, че само тя участвува в играта. Учудването и объркаността им се увеличили, когато трите двойки се събрали на вечерята. Но смущението достигнало връхната си точка при появата на Преван, който жестоко поднесъл извиненията си пред трите неверни любовници, като по този начин, изобличавайки тайните им, разкрил пред тях до каква степен са изиграни.

Въпреки това всички седнали да вечерят и малко по малко се овладели. Мъжете се развеселили, жените се смирили. Всички таели омраза в сърцата си, но си разменяли нежни думи; веселието пробудило желанието, то пък придало още по-голяма прелест на тържеството. Тази удивителна оргия траяла до сутринта; жените можели да се смятат за опростени, но на мъжете не им била минала злобата и на другия ден те се разделили завинаги с тях. Недостатъчно удовлетворени, че са напуснали лекомислените си любовници, те завършили отмъщението си, като разгласили историята. След това едната отишла в манастир, а другите две умирали от скука в именията си.

Такава е историята на Преван. Решете сама дали искате да увеличите известността му и да се впрегнете в неговата триумфална колесница. Вашето писмо наистина ме обезпокои, чакам с нетърпение по-разумен и по-ясен отговор на последното си писмо.

Прощавайте, моя прелестна приятелко, въздържайте се от весели и странни хрумвания, които винаги лесно ви увличат. Не забравяйте, че за попрището, което сте си избрали, не е достатъчен само умът, една непредпазлива стъпка може да причини болка без лек. Разрешете ми най-сетне с приятелска предпазливост да напътствувам понякога удоволствията ви.

Довиждане, обичам ви така, сякаш вече сте благоразумна.

18 декември 17…“