Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо IX

Госпожа дьо Воланж до президентшата дьо Турвел

 

„Никога не съм се съмнявала, моя млада и прекрасна приятелко, нито в приятелството ви, нито в искрената загриженост, която влагате във всичко, което се отнася до мен. И не, за да изяснявам нашите отношения, които, надявам се, са изяснени завинаги, отговарям на вашия «отговор», но мисля, че не мога да си позволя да не поговоря с вас за виконт дьо Валмон.

Признавам си, не очаквах да видя това име във вашите писма. И наистина какво общо би могло да има между вас и него? Вие не познавате този човек; откъде бихте могли да вникнете в душата на един безпътник? Говорите ми за неговото «рядко чистосърдечие»; о, да, чистосърдечието на дьо Валмон наистина би било рядко явление. Много по-двуличен и по-опасен, отколкото любезен и пленителен, още от най-младите си години той никога не е направил нито крачка и не е казал нито дума, без да не влага в това умисъл, а помислите му винаги са били нечестни и престъпни. Мила приятелко, вие ме познавате, знаете, че от всички желани добродетели най-много ценя снизходителността. Освен това, ако Валмон беше увлечен от необуздани страсти, ако както хиляди други се бе поддал съблазнен на прегрешенията на възрастта, укорявайки го за поведението му, щях да изпитвам към него съжаление и да чакам мълчаливо деня, когато едно щастливо превращение би му възвърнало уважението на честните хора. Но Валмон не е такъв: постъпките му са последица от убежденията му. Той умее да пресмята всички позволени безчестия, без да се излага. И за да може да проявява безнаказано жестокостта и злобата си, е избрал за жертва жените. Няма да ви изброявам всички жени, които е съблазнил; но колко от тях е погубил?

Вие водите целомъдрен и уединен живот, затова слухът за тези скандални похождения не достига до вас. Бих могла да ви разкажа някои, от които ще се разтреперете; но очите ви, чисти като душата ви, биха се замърсили от подобни картини; убедена съм, че Валмон никога няма да бъде опасен за вас, вие нямате нужда от подобни оръжия за защита. Длъжна съм да ви кажа само, че от всички жени, които той е ухажвал успешно или безуспешно, няма нито една, която да не е съжалявала за това. Единствена маркиза дьо Мертьой прави изключение от общото правило; единствена тя съумя да устои и да обуздае злия му нрав. Признавам, че за мен този факт от живота й я издига в моите очи и е достатъчен, за да бъде оправдана напълно пред всички заради някои нейни необмислени постъпки, в които я обвиняваха през първите дни, след като остана вдовица.[1]

Тъй или иначе, моя прекрасна приятелко, възрастта, опитът и особено приятелството ме задължават да ви предупредя, че в обществото вече забелязват отсъствието на Валмон; и ако стане известно, че оставате тримата с леля му, доброто ви име ще бъде в ръцете му — най-голямото нещастие, което може да се случи на една жена. Съветвам ви да убедите леля му да не го задържа повече, а ако той упорствува да остане, надявам се вие без колебание да му отстъпите мястото си и да заминете. Всъщност защо би останал той? Какво прави в това село? Сигурна съм, че ако понаблюдавате тайно постъпките му, ще установите, че е избрал удобно убежище, за да изпълни в този край някое от замислените си безобразия. След като обаче ни е невъзможно да предотвратим някоя беда, да се задоволим да се предпазим от нея.

Довиждане, моя прелестна приятелко. Бракът на дъщеря ми се поотложи. Граф дьо Жеркур, когото чакаме всеки ден, ми съобщава, че полкът му бил изпратен в Корсика и тъй като военните действия все още продължават, ще му бъде невъзможно да си вземе отпуска до зимата. Това ми е неприятно; но ми дава надеждата, че ще имаме удоволствието да ви видим на сватбата; много мъчно ми беше, че няма да присъствувате. Прощавайте, искрено ваша, изцяло и без притворство.

П. П. Предайте моите поздрави на госпожа дьо Розмонд, която аз обичам толкова, колкото и уважавам.

11 август 17…“

Бележки

[1] Заблуда на госпожа дьо Воланж, която ни показва, че подобно на други мерзавци Валмон не издава съучастниците си. — Б.р.