Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (45)

Продължение на писмо XL

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„А сега, прелестна приятелко, да се позамислим. И вие като мен чувствувате, че добронравната почтена госпожа дьо Турвел не може да се съгласи с първата ми молба — да измами доверието на приятелите си и да ми каже моите обвинители; ето защо, обещавайки й каквото пожелае при това условие, аз не се обвързвам с нищо. Но сама разбирате, че този отказ ще ми послужи да получа всичко останало и тогава, заминавайки, печеля, защото с нейно съгласие ще мога да й пиша редовно — не държа никак на срещата, която й искам и чиято единствена цел е предварително да я накара да свикне с мисълта да не ми отказва други срещи, когато те ми станат наистина необходими.

Преди отпътуването ми остава да узная кои са хората, постарали се да ме очернят пред нея. Предполагам, че нейният скучен мъж има пръст в тая работа — и дано да е тъй, защото съпружеската забрана изостря желанието. В мига, в който моята красавица се съгласи да ми пише, няма защо да се страхувам от мъжа й, тъй като и без това вече ще бъде принудена да го лъже.

Но ако има толкова близка приятелка, на която да се доверява, и тази приятелка е против мен, смятам за необходимо да ги скарам и мисля, че ще успея — преди това обаче трябва да науча коя е.

Вчера бях почти сигурен, че ще узная; но тази жена нищо не прави като другите. Бяхме в нейната стая, когато съобщиха, че обедът е готов. Тя скоро завърши тоалета си, а аз забелязах, че докато бързаше и се извиняваше, остави ключа на бюрото си; знаех, че не заключва стаята си. По време на обеда си мислех за това; изведнъж чух как камериерката й слиза долу. Начаса взех решение, престорих се, че ми тече кръв от носа и излязох навън. Полетях към бюрото, но пред мен имаше само отключени чекмеджета и в тях — нито един изписан лист. А в този сезон нямаше къде да ги е изгорила. Какво прави с получените писма? Тя получава много често писма. Прерових всичко, отварях едно по едно чекмеджетата, търсих навсякъде — не намерих нищо и се убедих, че тя пази безценното си съкровище в джобовете си.

Как да й го измъкна? От вчера напразно се мъча да измисля средство; а много ми се иска да прегледам тези писма. Съжалявам, че нямам джебчийски заложби. И нима това всъщност не е необходимо за възпитанието на човек, който се занимава със сплетни? Няма ли да е забавно да откраднеш писмото или портрета на някой съперник или да измъкнеш от джоба на една светица нещо, с което да я изобличиш? Но нашите родители не мислят за нищо; и аз напразно си блъскам главата — така само се убеждавам, че не съм достатъчно ловък, без да мога да преодолея този си недостатък.

Тъй или иначе, върнах се недоволен в трапезарията. Моята хубавица оправи донякъде лошото ми настроение, като прояви внимание към мнимото ми неразположение. А аз не пропуснах да я уверя, че от известно време, имам силни пристъпи, които подкопават здравето ми. Не би ли трябвало, след като е убедена, че тя е причина за това, да изпита угризение на съвестта и да се помъчи да ми помогне? Но макар да е набожна, тя не е милосърдна; отказва да направи каквото и да било любовно подаяние и този неин отказ, струва ми се, е достатъчен да оправдае кражбата. Хайде прощавайте, защото; докато бъбря с вас, в главата ми се въртят все тези проклети писма.

27 август 17…“