Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (158)

Писмо CLV

Виконт дьо Валмон до кавалера Дансьони

 

[ Тъй като по-нататък не се появява нищо, което би могло да разпръсне това съмнение, решихме да включим писмото на господин дьо Валмон — Б.р.]

„Минах два пъти у вас, скъпи кавалере, но откакто се отказахте от ролята на влюбен заради ролята на женкар, вие естествено станахте неуловим. Вашият камериер обаче ми каза, че тази вечер ще се върнете в къщи; имал заповед да ви чака. Аз съм посветен във вашите планове и знам какво ще стане — вие ще се върнете за малко, колкото да се облечете в подходящи дрехи, и веднага пак ще се впуснете да жънете победи. На добър час! Моите поздравления. Но може би тази вечер ще бъдете изкушен да смените посоката. Вие знаете само половината от собствените си работи; трябва да ви посветя и в другата половина, а после решавайте сам. Ето защо прочетете, ако обичате, писмото ми. С него не се стремя да ви отклоня от насладите, а, напротив, да ви дам възможност да избирате.

Ако бяхте проявили към мен повече доверие, ако знаех от вас тайните ви, които сам отгатнах, щях да съм наясно, нямаше да се престаравам да ви подготвям неща, които да попречат на намеренията ви. Но да видим какво е положението. Дори да вземете най-лошото решение, ще дарите щастие, на някого.

Тази нощ вие имате среща, нали? С една очарователна и обожавана от вас жена. Нима е възможно на вашата възраст да не обожавате жените, особено през първата седмица! Мястото на действие трябва да създаде допълнителни предпоставки за насладата. Малка прекрасна къща, «подредена специално за вас», ще придаде още по-голям чар на страстта, на прелестната свобода, на тайнствеността. Всичко е уговорено, чакат ви и вие горите от желание да отидете там! Ето какво знаем и двамата, макар вие да не, сте ми казали нищо. А сега ето какво не знаете вие и аз трябва да ви го кажа.

Откакто съм се завърнал в Париж, правя всичко възможно да ви уредя, както бях обещал, среща с госпожица дьо Воланж. Последния път, когато разговаряхме с вас, съдейки по думите ви дори бих казал, по разпалеността ви, смятах, че допринасям нещо за вашето щастие. Естествено не можех да се справя сам с мъчната задача, но след като подготвих почвата, оставих на вашата млада любима да продължи. Окриляна от любовта, тя намери начини, които аз въпреки опитността си не бих могъл да измисля — за ваше нещастие всичко е уредено. От два дни ми е казала, че пречките са преодолени и тази вечер вашето щастие ще зависи само от вас.

Тя мечтаеше да ви съобщи лично тази новина и щеше да ви приеме въпреки отсъствието на майка си, но вие изобщо не сте били у тях! И няма да скрия от вас — от каприз или не без основание, девойката ми се стори малко обидена от вашата незаинтересованост. Тя успя да ме допусне при себе си и ме помоли да й обещая, че ще ви предам веднага писмото, което прилагам към моето. Ако съдя по нейната припряност, мога да се обзаложа, че ви определя среща за тази вечер. Тъй или иначе, аз й обещах, като се заклех в честта и дружбата си, че вие ще получите нежното послание днес и не мога и не искам да изменя на дадената дума.

А сега, млади човече, как ще постъпите? Трябва да избирате между кокетството и любовта, между наслаждението и щастието! Ако говорех с Дансьони от преди три месеца или дори от преди една седмица, уверен в сърцето му, не бих се усъмнил в решението му; но не зная дали Дансьони от днес, привлечен от жените, жадни за приключения, и станал, както се случва понякога, малко, непочтен, ще предпочете срамежливата девойка, притежаваща само красотата, невинността и любовта си, пред прелестите на една опитна във всяко отношение жена!

Що се отнася до мен, драги приятелю, макар вашето ново поведение, признавам си, да е подобно на моето, в този случай бих разрешил въпроса в полза на младата любима. Преди всичко това означава една жена в повече, не са за пренебрегване и прелестта на неизпитаното, както и страхът да не загубите плодовете на усилията си, като пропуснете възможността да ги откъснете; защото, погледнато от тази страна, това ще бъде пропусната възможност, която не се повтаря лесно, когато става дума за първа проява на слабост; в такива случаи едно раздразнение, едно ревниво подозрение и дори нещо още по-дребно могат да попречат на една блестяща победа. Добродетелта, която се дави, се хваща дори за сламка и ако се спаси, тя застава, нащрек и вече не е лесно да се излъже.

А какво рискувате при другата? Няма да се стигне до разрив, в най-лошия случай ви чака разправия, при която с малко повече старание можете да получите всичките удоволствия на примирението. Нима на жената, която вече се е отдала, й остава друго, освен да бъде снизходителна? Какво ще спечели, ако прояви суровост? Само безполезно и безславно ще се лиши от последните си наслади.

Ако, както предполагам, разрешите въпроса в полза на любимата и, бих казал, на разума, по-умно според мен би било да не се извинявате за пропуснатата среща; оставете я да ви чака. Всяко обяснение може да предизвика проверка. Жените са любопитни и упорити; всичко може да се разкрие; сам аз, както знаете, го изпитвам на гърба си. Но оставите ли й надеждата, която, поддържана от тщеславието, ще изчезне много по-късно, никой не би могъл да провери какво правите. Така на другия ден ще си изберете непреодолимата пречка, която ви е задържала — ще кажете, че сте били болен, умрял или каквото ви хрумне, че сте страшно отчаян, и всичко ще се оправи.

Моля да ми съобщите каквото и решение да вземете и тъй, като аз не съм заинтересован, ще го приема за правилно. Довиждане, драги приятелю!

Ще добавя само, че съжалявам за госпожа дьо Турвел, отчаян съм от раздялата и бих дал половината от живота си, за да посветя другата половина на нейното щастие. Ах, повярвайте ми, единствено любовта ни дарява блаженство!

Париж, 5 декември 17…“