Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо LXV

Кавалерът Дансьони до Сесил Воланж

(Изпратено разпечатано от маркиза дьо Мертьой в писмо LXVI до виконта)

 

„О, моя Сесил, какво ще стане с нас? Кой Бог ще ни спаси от бедите, които заплашват да ни връхлетят? Дано поне любовта ни даде смелост да ги понесем! Как да ви опиша учудването и отчаянието си, когато видях писмата си и прочетох записката на госпожа дьо Воланж? Кой е могъл да ни издаде? Кого подозирате? Да не би да сте проявили непредпазливост? Какво правите сега? Какво ви казаха? Бих искал всичко да зная, нищо не ми е известно. Може би самата вие знаете не повече от мен.

Изпращам ви бележката на майка ви и препис от моя отговор. Надявам се, че ще се съгласите с това, което й пиша. Необходимо ми е също така вие да одобрите постъпките ми в тези съдбоносни мигове; единствената ми цел е да получа известие от вас и да ви съобщя нещо за себе си. И кой знае? Може би да ви видя пак, и то по-свободно дори, отколкото преди.

Представяте ли си, моя Сесил, каква радост ще изпитаме да бъдем пак заедно, да можем да се закълнем отново във вечна любов и да съзрем в очите си, да усетим в душата си, че никога няма да изменим на тази клетва? Има ли мъки, които един такъв сладостен миг не би могъл да заличи? Да, аз вярвам в този миг — дължа това на постъпките, които съм предприел и които ви моля да одобрите. Какво говоря? Дължа го на грижовната утеха на най-нежния приятел; единствената ми молба към вас е да позволите на този приятел да стане и ваш.

Може би не би трябвало да му говоря за вашето доверие, преди да поискам съгласието ви? Извиняват ме обаче нещастието и необходимостта. Води ме любовта, тя ви моли за снизхождение, моли ви да простите това наложено доверие, без което може би ще останем разделени завинаги[1]. Вие познавате приятеля, за когото ви говоря; той е приятел на дамата, която обичате най-много от всички. Става дума за виконт дьо Валмон.

Отначало аз се обърнах към него, за да го помоля да накара госпожа дьо Мертьой да ви предаде едно писмо. Той каза, че така едва ли ще успеем; не разчитал на господарката, но отговарял за камериерката й, която му била нещо задължена. Тя ще ви донесе това писмо и вие бихте могли да й предадете отговора си.

Тази услуга ще стане излишна, ако, както смята господин дьо Валмон, заминете скоро вън от града. Тогава самият той ще ни помогне. Дамата, у която отивате, е негова роднина. И той ще дойде по същото време, така че чрез него ще можем да си пишем. Той дори ме уверява, че ако му се доверите напълно, ще намери начин да се виждаме, без вие да се изложите.

А сега, моя Сесил, ако ме обичате, ако ме съжалявате и както се надявам, ако споделяте моите мъки, кажете, ще се доверите ли на един човек, който ще стане наш ангел пазител? Без него ще страдам отчаян, защото не мога да облекча страданията, които ви причинявам. Те ще свършат, аз го вярвам, но, нежна моя приятелко, обещайте ми да не им се отдавате прекалено много, да не се оставяте те да ви сломят. Мисълта за вашата скръб е непоносимо терзание за мен. Бих дал живота си да ви направя щастлива! Вие знаете, че е така. Защо не мога да влея ведрина в душата ви с уверението, че ви обожавам! Аз имам нужда да ми кажете, че прощавате на любовта злините, които тя ви накара да изстрадате.

Прощавайте, моя Сесил, моя нежна приятелко.

9 септември 17…“

Бележки

[1] Господин Дансьони не казва истината. Той се е доверил на господин дьо Валмон още преди тази случка. (Виж писмо LVIII.) — Б.р.