Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (115)

Писмо CXII

Госпожа дьо Розмонд до президентшата дьо Турвел

(Написано под диктовка)

 

„Едва сега, моя скъпа красавице, получих писмото ви от единадесети^[1], изпълнено с нежни упреци. Признайте си, искали сте да ме укорите много повече и ако не бяхте си спомнили, че сте моя дъщеря, направо щяхте да ме смъмрите. Но това би било несправедливо! Единствено желанието и надеждата да ви отговоря сама, ме караше да отложа писмото си; както виждате обаче, и днес трябва да се възползувам от помощта на моята камериерка. Пак имам пристъп от моя неприятен ревматизъм. Този път е засегната дясната ми ръка и сега съм направо саката. Ето какво означава, както сте млада и свежа, да имате стара приятелка! Трябва да страдате поради недъзите й.

Щом болките ми дадат малко отдих, ще поговорим по-надълго. Засега искам да ви кажа — получих двете ви писма и ако би могло, нежното ми приятелство към вас би станало още по-голямо; разбира се, никога няма да престана да се интересувам от всичко, което ви засяга.

Моят племенник също е малко неразположен, но няма нищо опасно, нищо обезпокоително. Просто съвсем леко неразположение, което според мен се отразява повече на настроението му, отколкото на здравето му. Почти не го виждаме вече.

Поради неговото уединяване и вашето отпътуване нашата компания съвсем не е весела. Особено малката Воланж се отегчава страшно много и се прозява по цял ден така, сякаш ще нагълта ръцете си. От няколко дни дори ни прави честта да заспива дълбоко след всеки обед.

Довиждане, моя красавице, аз винаги ще бъда ваша приятелка, ваша майка и ваша сестра дори, ако мога да си позволя това на моята възраст. С една дума, изпитвам към вас най-нежни чувства.

Подписано от Аделаид за госпожа дьо Розмонд

Замъкът… 14 октомври 17…“