Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо XXXVII

Президентшата дьо Турвел до госпожа дьо Воланж

 

„Подчинявам се, госпожо, на съветите, които ми дава вашето приятелство. Свикнала да зачитам във всичко вашите мнения, аз винаги вярвам в тяхната правота. Готова съм дори да призная, че господин дьо Валмон действително е безкрайно опасен човек, щом може едновременно да се преструва, че е такъв, какъвто се показва тук, и да остава такъв, какъвто вие го описвате. Тъй или иначе, понеже вие ме съветвате, аз ще го отдалеча от себе си; или поне ще направя всичко възможно, защото често нещата, на вид тъй прости, се оказват в действителност много сложни.

Както и преди, струва ми се невъзможно да поискам от леля му да го накара да замине; такава молба би била обидна и за нея, и за него. Също така не е удобно да замина аз; не само поради господин дьо Турвел, както ви писах, а защото, ако господин дьо Валмон се ядоса, много лесно е да ме последва в Париж. Нима неговото връщане, чиято причина — или поне така ще сметнат всички — ще бъда аз, няма да изглежда по-странна, отколкото една среща на село, у дама, която всички знаят, че е негова родственица и моя приятелка?

Остава ми само едно — да го накарам да благоволи да замине. Трудно е наистина да му направя подобно предложение; но все пак, понеже ми се струва, че той желае да ми докаже благородството си, в което другите се съмняват, иска ми се да се надявам на успех. Нямам нищо против дори да опитам, за да се убедя, както той често твърди, че истински почтените жени не са имали и никога няма да имат повод да се оплачат от неговото държание. Ако той замине, както желая, това наистина ще бъде едно внимание към мен, защото съм убедена, че смята да прекара тук по-голямата част от есента. Ако откаже да изпълни молбата ми и упорствува да остане, винаги мога да замина навреме самата аз, и ви обещавам да го сторя.

Ето, струва ми се госпожо, всичко, което вашето приятелство изисква от мен, ще побързам да го задоволя и да ви докажа, че въпреки «пламенността», с която защищавам господин дьо Валмон, все пак съм готова не само да се вслушам в съветите на приятелите си, но и да ги следвам.

Имам чест… и т.н.

25 август 17…“