Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les liaisons dangereuses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шодерло дьо Лакло. Опасни връзки

„Народна култура“, София, 1982

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Ана Тодорова

История

  1. — Добавяне

Писмо XLIII

Президентшата дьо Турвел до виконт дьо Валмон

 

„Защо се мъчите, господине, да намалите признателността ми? Защо искате да ми се подчините само наполовина и някак си като че ли търгувате с една достойна проява? Значи, не ви е достатъчно, че аз оценявам жертвата ви? И не само ми искате много, но ми искате невъзможни неща. Ако моите приятелки са ми говорили за вас, направили са го само заради мен, и то с добро намерение. А вие ми предлагате вместо благодарност за тяхната привързаност, да ви издам тайната им! Вече сбърках, като ви говорих по този въпрос, и вие сега ми давате най-добре да го разбера. Това, което всеки друг би приел като откровеност, при вас се превръща в безразсъдство и ако отстъпя на молбата ви, аз бих могла да извърша лоши неща. Обръщам се към вас, към вашето благородство — нима можете да си представите, че съм способна на подобна постъпка? Бихте ли ме подтикнали към нея? Разбира се, не. И аз съм сигурна, че като размислите по-добре, няма да ми повторите тази своя молба.

Втората ви молба — да ми пишете, не е по-лесно изпълнима; и ако искате да бъдете щастлив, не бива на мен да се сърдите за това. Не искам да ви оскърбявам, но с името, което сте си спечелили и което по думите ви донякъде сте заслужили, коя жена би могла да признае, че си пише с вас? И коя почтена жена ще се реши да извърши неща, които би била задължена да крие?

Ах, ако бях уверена, че няма да има за какво да се оплаквам от писмата ви, ако можех винаги да се оправдая в собствените си очи, че съм ги получила!… Може би тогава желанието да ви докажа, че ме ръководи разумът, а не омразата, щеше да ме подтикне да пренебрегна всички убедителни доводи и да направя дори нещо много повече, отколкото е редно, като ви разреша да ми пишете понякога. Ако действително желаете това толкова силно, колкото ме уверявате, доброволно ще се подчините на единственото условие, при което бих се съгласила; и ако изпитвате някаква признателност за това, което правя за вас сега, няма да се колебаете повече и незабавно ще заминете.

Позволете ми да ви напомня, че сутринта получихте писмо, но не се възползувахте от случая, както ми бяхте обещали, да съобщите на госпожа дьо Розмонд, че ще заминете. Сега, смятам, нищо вече не може да ви попречи да сдържите думата си. Разчитам да не чакате повече разговора, за който ме молите и на който решително не мога да се съглася; и вместо с устната заповед, която твърдите, че ви е необходима, ще се задоволите с моята молба, която отново ви отправям. Прощавайте, господине.

17 август 17…“