Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (147)

Писмо CXLIV

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Вчера в три часа вечерта, моя прелестна приятелко, изгубих търпение, защото все още нямах, никаква вест, и отидох при моята изоставена красавица; казаха ми, че е излязла. В тези думи съзрях само отказ да бъда приет — това нито ме разсърди, нито ме изненада; оттеглих се с надеждата постъпката ми да бъде оценена и една тъй възпитана жена като президентшата да ме удостои поне с две думи. Страшно ми се искаше да получа писмо, затова нарочно се прибрах в къщи в девет часа — никаква вест. Изненадан от неочакваното мълчание, изпратих моя доверен прислужник да разузнае дали чувствителното създание е умряло, или е на смъртно легло. Най-сетне, когато се прибрах отново, той ми съобщи, че госпожа дьо Турвел наистина излязла в единадесет часа, съпроводена от камериерката си, и отишла в манастира…, а в седем часа вечерта върнала колата и прислугата, като поръчала да съобщят да не я чакат в къщи. Решила е, разбира се, да не греши повече. Манастирът е чудесно убежище за вдовици и ако възнамерява да упорствува в това свое похвално намерение, ще добавя към всичко, което й дължа, и разгласата на тази история.

Както ви писах, от известно време въпреки безпокойствата ви аз се върнах сред обществото, блеснал с нова слава. Да ми се явят сега строгите критици, които ме обвиняваха в романтична нещастна любов; да ми се похвалят с по-бързи и по-блестящи разлъки, и нещо повече дори — да вървят и да утешават, пътят е проправен. Нека се опитат да изминат една крачка, след като аз съм изминал целия път; стига някой да се добере и до най-нищожния успех, отстъпвам му първото място! Да опитат, сами ще се убедят — откъдето мина, оставям незаличими следи. В това няма съмнение! Готов съм да се откажа от всичките си досегашни победи, ако някога край тази жена се появи щастлив мой съперник.

Решението, което е взела, ласкае моето самолюбие, признавам го. Но ме е яд, че е намерила в себе си сили да се отдалечи от мен! Значи, помежду ни е възможно да изникват пречки не само от моя страна! Хубава работа! Да ми се прииска да бъда с нея, а тя да ми откаже? Какво говоря? Да не желае да ме види, да не бъда вече нейното върховно щастие! Така ли се обича! И вие мислите, моя прелестна приятелко, че аз ще понеса това? Не би ли могло и няма ли да е чудесно да се опитам да възвърна на тази жена мисълта за помирение — докато съществува надеждата, то винаги е желано! Защо да не направя нещо такова, без да влагам особено значение, така че вие да не ми се разсърдите пак? Защо да не направим заедно с вас този опит? И ако успея, ще мога, щом поискате, да ви принеса още една жертва, която ще ви бъде приятна. А сега, моя прелестна приятелко, чакам да получа наградата и копнея за вашето завръщане. Върнете се по-скоро при вашия възлюблен, към вашите забави, при вашите приятели и следващите победи.

Историята с малката Воланж завърши прекрасно. Вчера, когато бях най-разтревожен, тръгнах да върша разни работи и се отбих у госпожа дьо Воланж. Заварих вашата повереница в гостната в болнични одеяния, но напълно оздравяла, по-свежа и по-привлекателна от когато и да било. В подобен случай всяка жена би се излягала цял месец. Честна дума, да живеят девиците! Наистина ми се прииска да узная напълно ли е оздравяла!

Трябва да ви съобщя, че тази случка с девойката едва не подлуди вашия сълзлив Дансьони. Първо от тревога, а днес от радост. «Неговата Сесил» болна! Сама разбирате, свят да му се завие на човек при подобна мисъл. По три пъти на ден изпращаше да пита как е, освен дето ходеше лично да се осведомява по веднъж. Най-сетне помолил е едно прекрасно послание майката да му разреши да поднесе почитанията си по случай оздравяването на скъпата й дъщеря и госпожа дьо Воланж се съгласила. Заварих го у тях както преди, но не смееше да се отпусне, а седеше малко притеснено.

Научих тези подробности от него самия; излязохме заедно и той се разбъбри. Не можете да си представите въздействието от това посещение! Радост, желания, възторзи — неописуема гледка. Аз обичам силните преживявания, затова окончателно му завъртях главата, като му обещах в най-скоро време да му уредя среща с неговата красавица.

И това е истина, реших да му я предам веднага щом завърша опита си. Искам да се посветя изцяло на вас, пък и струваше ли си труда да обучавам вашата повереница, щом ще трябва да лъже само мъжа си? Най-голямото постижение е да лъже любовника си, и при това своя пръв любовник, защото аз не мога да се упрекна, че съм произнесъл някога думата «любов».

Довиждане, моя прелестна приятелко, върнете се колкото можете по-скоро, за да се насладите на властта си над мен, като приемете моята преданост и ми дадете наградата.

Париж, 28 ноември 17…“