Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (101)

Писмо XCVIII

Госпожа дьо Воланж до маркиза дьо Мертьой

 

„Само преди няколко дни, моя очарователна приятелко, вие ми искахте утешение и съвет. Днес е мой ред и аз се обръщам към вас със същата молба. Много съм тъжна и се страхувам, че съвсем не взех най-добрите мерки, за да избягна тревогите, които изпитвам в момента.

Причина за моето безпокойство е дъщеря ми. След като заминахме, тя беше все тъжна и измъчена, но аз бях подготвена за това и въоръжих сърцето си със строгост, която ми се струваше необходима. Надявах се, че раздялата, забавленията скоро ще унищожат една любов, на която гледах по-скоро като на детинска грешка, отколкото като на истинска страст. Виждам обаче, че откакто сме тук, не само нищо не се оправя, но детето изпада във все по-опасна меланхолия и се страхувам съвсем сериозно това да не разстрои здравето му. Особено от няколко дни тя се измени просто пред очите ми. Вчера видът й ме порази, а и всички наоколо се разтревожиха.

Доказателство за силното й вълнение е, че тя явно е готова да преодолее свенливостта си, която винаги е изпитвала към мен. Вчера сутринта на въпроса ми дали не е болна тя се хвърли в обятията ми, каза ми, че е много нещастна и зарида. Не мога да ви опиша колко се разстроих и от моите очи също бликнаха сълзи; нямах време да се обърна, за да не ги види тя. За щастие проявих благоразумието да не й задам друг въпрос и тя не се осмели да ми каже нищо повече. Но, разбира се, съвсем ясно е, че се измъчва от злощастната си страст.

Какво решение да взема, ако това продължи! Мога ли да стана причина за нещастието на дъщеря си? Мога ли да обърна против нея най-ценните душевни качества — чувствителността и постоянството? Затова ли съм майка? А като задушавам това тъй естествено чувство, което ни кара да мечтаем за щастието на децата си, като приемам за слабост това, което всъщност смятам за пръв, най-свят дълг, и я насилвам в нейния избор, няма ли да отговарям за пагубните последствия, които той може да има? Правилно ли да е използувам майчината власт, за да поставя дъщеря си между престъплението и нещастието?

Мила приятелко, няма да подражавам на това, което често съм порицавала. Разбира се, трябваше да се опитам да направя избор за дъщеря си; така само исках да й помогна с моята опитност — не за да се възползувам от правото си, а за да изпълня дълга си. Но смятам, че ще изменя на дълга си, ако я принудя да се откаже от естественото си влечение, което аз не съм съумяла да предотвратя и което нито тя, нито аз сме могли да предвидим колко дълбоко и трайно ще бъде. Не, аз няма да понеса тя да се омъжи за едного, а да обича другиго, и предпочитам да се откажа от властта си, отколкото да пожертвувам нейната добродетел.

Ето защо мисля, че трябва да взема най-мъдрото решение и да се откажа от думата, дадена на господин дьо Жеркур. Току-що ви изясних причините. Според мен те са по-силни от обещанието ми. И нещо повече дори. Така, както стоят нещата, да изпълня обещанието си, би означавало наистина да го наруша. Защото най-сетне аз съм длъжна да не откривам пред господин дьо Жеркур тайната на дъщеря си, но не по-малко съм длъжна и пред него да не злоупотребявам с незнанието му, в което го оставям, и трябва да направя всичко, което мисля, че и той би направил, ако е осведомен. Мога ли аз да го излъжа недостойно, след като той ми се довери и ми оказва честта да ме избере за своя тъща, редно ли е аз да го измамя в избора на майка на децата му. Не бих могла да ви кажа колко ме тревожат всички тези правдиви размишления, на които не мога да не се отдам.

Сравнявам нещастията, от които те ме карат да се страхувам, с щастието на дъщеря си, ако си вземе съпруг по сърце и приеме да изпълнява с радост задълженията си; със задоволството на зет си, благославящ всеки ден избора си; с щастието, което всеки от тях ще дължи на другия, и с моето щастие да ги виждам доволни. Нима надеждата за такова прелестно бъдеще трябва да бъде пожертвувана заради празни съображения? И какви съображения ме задържат? Единствено материални! Каква е ползата тогава, че дъщеря ми е родена богата, щом трябва да робува на парите?

Съгласна съм, че господин дьо Жеркур е може би най-добрата партия за дъщеря ми. Признавам, бях много поласкана, че изборът му се е спрял на нея. Но в края на краищата Дансьони е също тъй от добър род и не му отстъпва по нищо, що се отнася до личните му качества; а има преимущество пред господин дьо Жеркур, защото обича и е обичан. Вярно, той не е богат, но дъщеря ми не е ли богата и за двама? Ах, защо да й ограбваме сладката радост да занесе богатството си на човека, когото обича!

Тези бракове по сметка вместо по любов, за които се казва, че са подходящи, и в които действително всичко е подходящо, с изключение на вкусовете и характерите, не са ли най-плодоносният източник на разните скандални истории, които с всеки изминат ден стават все по-чести? Предпочитам да отсроча брака — така поне ще имам време да изуча дъщеря си, която не познавам. Не ми липсват сили да й причиня временна мъка, щом благодарение на това ще получи трайно щастие. Но да я обрека на вечно отчаяние — това не ми позволява сърцето!

Ето, скъпа приятелко, какви мисли ме измъчват и за какво ви искам съвет. Тези сериозни теми не подхождат на вашата жизнерадост и на възрастта ви. Но вие сте толкова разумна! Приятелските чувства към мен ще ви подпомогнат. И аз съм убедена, че и приятелството, и благоразумието не ще откажат да помогнат на майчиното сърце, което ги зове.

Прощавайте, моя очарователна приятелко, вярвайте в искрените ми чувства.

Замъкът… 2 октомври 17…“