Шодерло дьо Лакло
Опасни връзки (73)

Писмо LXX

Виконт дьо Валмон до маркиза дьо Мертьой

 

„Скъпа приятелко, трябва да ви предупредя за нещо важно. Както знаете, вчера бях на вечеря у маршалшата дьо… Заговорихме за вас и аз казах много хубави неща, каквито мисля и дори каквито не мисля. Явно всички бяха на моето мнение, разговорът вече замираше, както винаги, когато говорим хубави неща за ближния си, и изведнъж се появи противник — Преван.

«Да ме пази Бог — каза той, като стана, — че се усъмнявам в благонравието на госпожа дьо Мертьой. Но бих се осмелил да помисля, че то се дължи по-скоро на лекомислието й, отколкото на моралните й устои. Може би е по-трудно човек да я ухажва, отколкото да й хареса; но докато тичаме подир една жена, много възможно е да срещнем други, които биха могли да струват колкото нея, а дори и повече; на едни от поклонниците вниманието се отвлича, те проявяват нови наклонности, нови предпочитания, а други просто се уморяват да я преследват; и може би от всички жени в Париж тя най-малко има от какво да се защищава. Аз лично — добави той (окуражен от усмивката на някои дами) — ще повярвам в добродетелта на госпожа дьо Мертьой чак когато се разсипя да тичам подир нея безрезултатно.»

Тази грозна шега има успех като всички злословия; избухнаха смехове, Преван седна на мястото си и разговорът взе друга насока. Но двете графини дьо Б., между които седеше нашият скептик, продължиха насаме разговора и за щастие, понеже бях близо, чух какво си приказват.

Предизвикателството да ви победи беше прието; дадоха си дума всичко да бъде разказано с подробности и, смятам, от всички обещания точно това сигурно ще бъде най-добре спазено. Но ето че вие сте предупредена, а поговорката ви е известна.

Остава само да ви кажа, че Преван, когото вие не познавате, е много очарователен и страшно хитър. Ако някога чуете от мен обратното, да знаете, че говоря така, защото не го обичам и ми е приятно да преча на успехите му, а освен това, защото чудесно зная, че мнението ми тежи поне пред тридесетина от нашите най-модни дами.

И наистина аз дълго време му пречих да прави сензации в голям мащаб, както казваме ние. Той извършваше подвизите си, без никой нищо да узнае за тях. Но шумът, избухнал по повод едно тройно негово приключение, привлече общото внимание и му вдъхна онази самоувереност, която му липсваше до този момент, така че той изведнъж стана истински опасен. Днес той е може би единственият човек, когото се страхувам да срещна на пътя си, и дори да не бяхте лично засегната, много ще ми услужите, ако между другото го направите смешен. Оставям го в добри ръце и се надявам при завръщането си той да е свършен.

Обещавам ви в замяна да доведа до желания завършек историята на вашата питомка и да се занимая и с нея, както с моята прелестна светица.

Тя току-що ми изпрати план за капитулацията си. Цялото й писмо издава желанието й да бъде излъгана. Няма по-удобно и по-изтъркано средство. Моли ме да бъда неин приятел. Но аз обичам новите и мъчни прийоми, така че нямам намерение да получа реванш на такава евтина цена. И наистина, да не би да се въртях толкова около нея, за да завърша с най-обикновено прелъстяване!

Според моя план тя трябва да почувствува, и то добре да почувствува цената и размера на всяка една от жертвите, които ще направи за мен; няма да я водя бързо към целта, за да не избегне угризенията на съвестта; искам добродетелта й бавно да агонизира; а тя самата безспир да съзерцава това тъжно зрелище; и да й даря щастието да ме държи в обятията си едва когато бъде принудена да не крие повече желанието си. И наистина колко малка цена бих имал, ако не си струва труда да бъда пожелан. Нима бих могъл да си отмъстя по-добре на една високомерна жена, която сякаш се черви да признае, че обожава?

И тъй, аз се отказах от скъпоценното приятелство и упорито държа на званието любим. И понеже не крия, че това звание, което отначало би могло да изглежда като спор за значението на отделни думи, е много важно за мен, постарах се да напиша объркано писмо, сякаш продиктувано ми от чувството. И най-сетне се показах колкото мога по-безразсъден, защото без безразсъдство няма нежност. Мисля, че жените точно затова ни надминават в писането на любовни писма.

Завърших с ласкателство — още една последица от моите дълбоки наблюдения. След като женското сърце известно време е било подложено на изпитание, то има нужда от покой; и аз съм установил, че за всички жени ласкателството е най-меката възглавница, която можем да им предложим.

Довиждане, моя прелестна приятелко. Утре заминавам. Ако имате да ми давате някакви заповеди за графиня дьо… ще се спра при нея поне на вечеря. Много ми е мъчно, че заминавам, без да ви видя. Изпратете ми възвишените си нареждания и ми помогнете с мъдрите си съвети в този решителен миг.

И, моля ви, пазете се от Преван; дано някой ден да мога да ви се отблагодаря за тази жертва! Довиждане.

11 септември 17…“