Марко Ганчев (автор и преводач)

Марко Ганчев
	Марко Ганчев
	На представянето на книгата му „Цар и говедар“, 8 декември 2010
Роден	13 февруари 1932 г. (93 г.) Марча, България
Националност	България
Жанр	стихотворение, приказка, есе
Направление	Априлско поколение
Дебютни творби	„Семената зреят“ (1957)
Награди	„П. Р. Славейков“ (2001); „Райко Алексиев“ (2003); „Константин Константинов“ (2008)
Подпис
Уебсайт	Официален сайт
	бележки Народен представител в:; VII ВНС ;
	Марко Ганчев в Общомедия

Марко Ганчев Маринов е български писател (сатирик, есеист, автор на детска литература) и общественик.

Биография

Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча – днес квартал в град Дряново.

Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в столичното детско вестниче „Другарче“ на К. П. Домусчиев. През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство“ и „ЕМОС“, издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет. Като студент през 1950 – 1955 г. печата стихове във вестниците „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Стършел“, в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Първата му стихосбирка „Семената зреят“ излиза през 1957 г.

През 1961 – 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел“. От 1968 г. е завеждащ редакция „Поезия“ в издателство „Народна култура“, до 1971 г., когато е изключен от БКП заедно с няколко други писатели - Благой Димитров, Гочо Гочев, Валери Петров, Христо Ганев заради отказа им да гласуват резолюция срещу присъждането на Нобелова награда за литература на Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп. „Съвременник“.

През 1984 – 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо“, издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово. През 1989 г. започва да води рубрика два пъти седмично по радио „Свободна Европа“, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система“. От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“, преименуван междувременно на „Литературен форум“.

Марко Ганчев е депутат от Съюза на демократичните сили в VII велико народно събрание, подписва конституцията от 1991 г., заради което е изключен от СДС. От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус, след което е писател на свободна практика.

Ганчев е женен, има две деца: Димитър Ганчев и Ганчо Ганчев.

Награди

2001 г.: Национална литературна награда „П. Р. Славейков“, присъдена му от Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши
2002 г.: орден „Стара планина“ I степен за изключителен принос към българската култура
2003 г.: Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата^[3]
2008 г.: Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
2021 г.: Априловска награда за цялостно творчество^[4]^[5]

Библиография

Лирика

Семената зреят, 1957
Всички пътища и един от тях, 1965
Правото да бъдеш буден, 1966
Бягащо дърво, 1969
Неделно щастие, 1971
Мълчаливи сирени, 1977
Голяма челяд, 1987
Лай по кервана, 2006

Сатира

Марсиански възторзи, 1960
Второ пришествие, 1964
Свой човек, библ. „Стършел“ № 100, 1965
Оправяне на света, 1967
Огледало за обратно виждане, 1975 и 1978
Дива мечка, 1976
Драскотини, 1979 и 1984
Епиграми, 1979
Професия несъгласие, 1982
Нищо смешно, 1988
Къси съединения, 1989
Лай по кервана, 2006
Цар и говедар, 2010
В търсене на изгубеното племе, 2012
Любезни хора, 2013
Басни в сегашно време, 2014

За децата

Страшния Мъркот, стихотворения, 1971
Кое как се прави, стихотворения и приказки, 1973
Сбогом на таласъмите, приказки, 1974
По-малкият брат на крокодила, приказки, 1976
Кесия с пуканки, стихотворения, 1977
Книжка с бинокъл, стихотворения, 1978
Кълбовидна мълния, приказки, 1980
Големите и малките, стихотворения, 1980
Панчови песни, стихотворения, 1983
Имате ли гъдел, приказки, 1984
Изгубената кула, поеми, 1984
Чанта за утре, стихотворения, 1987
Таласъмът Хайде Холан, поеми, 1990
Магарешки работи, стихотворения, 2004
Бялото гълъбче, стихотворения;
Кое как реве, стихотворения, 2012

Есета

Опрощение и проклятие на измамата, 1990
Ветерани на нищото, 1985
Триумфалните арки към литературата, 1998
Лалугерът на двете системи, 1998

Избрани

Лирика, 1979
Избрани сатири, 1982
Смешна тъга, 2002
Последната хитрина на лисицата, 2009
Догонване на света, 2015
Разгаданата усмивка, 2022

Бележки

↑ Владимир Трендафилов, „В полите на априлството“, slovo.bg, 1999 г.
↑ Иван Гранитски, „Поезия и поетическо самосъзнание“. – В: Противоречивият човек (Съч. в седем тома – том 1), Изд. „Захарий Стоянов“, София, 2009 Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine., с.19.
↑ Национални литературни награди на Община Пазарджик // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. Архивиран от оригинала на 2013-02-03. Посетен на 2012-09-08.
↑ Марко Ганчев стана носител на Априловската награда за цялостното си творчество // dnews.bg, 02.11.2021. Архивиран от оригинала на 2021-11-28. Посетен на 28.11.2021.
↑ Груева, Мартина. Априловски награди за литература бяха връчени за 17-и път в Габрово. // gabrovo.bg, 02.11.2021. Посетен на 28.11.2021.

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Марко Ганчев.

Марко Ганчев в Литернет
От и за Марко Ганчев в Литературен свят
От и за Марко Ганчев в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС
Профил на Марко Ганчев във Facebook
Произведения на Марко Ганчев в Моята библиотека
Светлана Стойчева, „Марко Ганчев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
Марин Георгиев, „Мълчаливият воин“, Портал за култура, изкуство и общество, 21 май 2022

[1] Владимир Трендафилов, „В полите на априлството“, slovo.bg, 1999 г.

[2] Иван Гранитски, „Поезия и поетическо самосъзнание“. – В: Противоречивият човек (Съч. в седем тома – том 1), Изд. „Захарий Стоянов“, София, 2009 Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine., с.19.

[3] Национални литературни награди на Община Пазарджик // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. Архивиран от оригинала на 2013-02-03. Посетен на 2012-09-08.

[4] Марко Ганчев стана носител на Априловската награда за цялостното си творчество // dnews.bg, 02.11.2021. Архивиран от оригинала на 2021-11-28. Посетен на 28.11.2021.

[5] Груева, Мартина. Априловски награди за литература бяха връчени за 17-и път в Габрово. // gabrovo.bg, 02.11.2021. Посетен на 28.11.2021.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

Марко Ганчев (автор и преводач)

Книги

Произведения

Басня

Предговор

Поезия