Марко Ганчев (автор и преводач)

Произведения

Басня

Сваляне на всички:

Предговор

Поезия

Сваляне на всички:

Разказ

Сваляне на всички:

Приказка

Сваляне на всички:

Преводни произведения

Басня

Поема

Биография

По-долу е показана статията за Марко Ганчев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Марко Ганчев
На представянето на книгата му „Цар и говедар“, 8 декември 2010
На представянето на книгата му „Цар и говедар“, 8 декември 2010
Роден13 февруари 1932 г. (1932-02-13) (92 г.)
Националност България
Жанрстихотворение, приказка, есе
НаправлениеАприлско поколение[1][2]
Дебютни творби„Семената зреят“ (1957)
Награди„П. Р. Славейков“ (2001)
„Райко Алексиев“ (2003)
„Константин Константинов“ (2008)
Подпис
УебсайтОфициален сайт

Марко Ганчев в Общомедия

Марко Ганчев Маринов е български писател (сатирик, есеист, автор на детска литература) и общественик.

Биография

Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча – днес квартал в град Дряново.

Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в столичното детско вестниче „Другарче“ на К. П. Домусчиев. През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство“ и „ЕМОС“, издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет. Като студент през 1950 – 1955 г. печата стихове във вестниците „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Стършел“, в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Първата му стихосбирка „Семената зреят“ излиза през 1957 г.

През 1961 – 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел“. От 1968 г. е завеждащ редакция „Поезия“ в издателство „Народна култура“, до 1971 г., когато е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп. „Съвременник“.

През 1984 – 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо“, издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово. През 1989 г. започва да води рубрика два пъти седмично по радио „Свободна Европа“, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система“. От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“, преименуван междувременно на „Литературен форум“.

Марко Ганчев е депутат от Съюза на демократичните сили в VII велико народно събрание, подписва конституцията от 1991 г., заради което е изключен от СДС. От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус, след което е писател на свободна практика.

Ганчев е женен, има две деца: Димитър Ганчев и Ганчо Ганчев.

Награди

Библиография

Лирика

  • Семената зреят, 1957
  • Всички пътища и един от тях, 1965
  • Правото да бъдеш буден, 1966
  • Бягащо дърво, 1969
  • Неделно щастие, 1971
  • Мълчаливи сирени, 1977
  • Голяма челяд, 1987
  • Лай по кервана, 2006

Сатира

  • Марсиански възторзи, 1960
  • Второ пришествие, 1964
  • Свой човек, библ. „Стършел“ № 100, 1965
  • Оправяне на света, 1967
  • Огледало за обратно виждане, 1975 и 1978
  • Дива мечка, 1976
  • Драскотини, 1979 и 1984
  • Епиграми, 1979
  • Професия несъгласие, 1982
  • Нищо смешно, 1988
  • Къси съединения, 1989
  • Лай по кервана, 2006
  • Цар и говедар, 2010
  • В търсене на изгубеното племе, 2012
  • Любезни хора, 2013
  • Басни в сегашно време, 2014

За децата

  • Страшния Мъркот, стихотворения, 1971
  • Кое как се прави, стихотворения и приказки, 1973
  • Сбогом на таласъмите, приказки, 1974
  • По-малкият брат на крокодила, приказки, 1976
  • Кесия с пуканки, стихотворения, 1977
  • Книжка с бинокъл, стихотворения, 1978
  • Кълбовидна мълния, приказки, 1980
  • Големите и малките, стихотворения, 1980
  • Панчови песни, стихотворения, 1983
  • Имате ли гъдел, приказки, 1984
  • Изгубената кула, поеми, 1984
  • Чанта за утре, стихотворения, 1987
  • Таласъмът Хайде Холан, поеми, 1990
  • Магарешки работи, стихотворения, 2004
  • Бялото гълъбче, стихотворения;
  • Кое как реве, стихотворения, 2012

Есета

  • Опрощение и проклятие на измамата, 1990
  • Ветерани на нищото, 1985
  • Триумфалните арки към литературата, 1998
  • Лалугерът на двете системи, 1998

Избрани

  • Лирика, 1979
  • Избрани сатири, 1982
  • Смешна тъга, 2002
  • Последната хитрина на лисицата, 2009
  • Догонване на света, 2015
  • Разгаданата усмивка, 2022

Бележки

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за