Марко Ганчев
Марш на бройлерите

Раз-два, куткудяк! Човече, стига!

Ставаш на кокошките за смях

и на пилетата дечурлига,

дето казваш устно или в книга,

уж че бройлерът не знаел страх.

 

Бройлерът в машина бил излюпен,

а не бил излюпен под крилце,

затова инстинктът целокупен

за отбрана в него бил пречупен

още като бил жълтък в яйце.

 

Имало сега край нас лисици,

а не знаели сме, хи-хи-хи,

че лисиците се хранят с птици,

мислели сме с глупави главици,

че лисиците ядат мухи.

 

Куткудяк, не сме дотам невежи,

раз-два, но сме бройлери безброй,

и не бягаме от звяр, понеже

просто няма да се забележи,

раз-два, кой е бил отнесен, кой?

 

Даже някой бройлер от безброя

да речем, се сбие с някой пор,

кой ще забележи кой е тоя

и да каже браво на героя,

дето давал е на пор отпор?

 

Бройлерите сме напълно равни

и разбира бройлерът добре,

че пред ястреб ако не пошавне,

то и шансовете му са равни

оня другиго да избере.

 

Именно инстинктът целокупен

тука действа като две и две.

Стар ли е или новоизлюпен,

гледам, питаш се сега, захлупен

над премъдрости от векове.

 

Ще изпаднеш може би в заблуди

кой страхлив е днеска, кой е смел.

Кукуригу, именно затуй се труди

от заблудите да те събуди,

кукуригу, бройлеров петел…

1979