Марко Ганчев
Относно прехода и светлината в тунела му

До гуша малко ми дойдоха

словата за добрата цел

на преходната ни епоха

през преходния ни тунел.

 

Но пъдех прилепите с лапа

и газех в локви с гуана,

щом трябва с нокти да се драпа,

за да достигнем светлина.

 

Но следвайки добрия повик

към оня светъл миг честит,

напипах в скалния варовик

не друго, ами сталактит.

 

Били сме още в пещерата

на древните си прадеди,

затуй не може светлината

отнийде да се процеди.

 

Отде, за Бога, би се взела

очакваната светла цел

да блесне в края на тунела,

когато той не е тунел?

 

Копаейки из терциера,

най-много може някой ден

да стигнеш до по-задна ера

на плиоцен и миоцен.

 

Изнизах се назад към входа

на светлина и слънчев пек

и си поемам периода

от кроманьонец към човек.

2001